Той обясни всичко това на Голо. Убийството на Мюриъл Тодоба е дело на дявола. Голо го изгледа с празен или недоверчив поглед. Няма значение.
Трябваше да си изясни нещата. Не можеше да разчита на онова, което успя да изтръгне от уплашения Голо. Чувстваше се способен за всякакви дързости и най-голямата от тях бе да влезе в една нощна аптека… такъв мръсен, хилав, със занесен вид, по риза и с една обувка — стиснал в дясната си ръка дръжката на револвера в джоба на панталона си… Голо, обезумял, с окървавено лице… Даниел обясни, че са пострадали при спречкване с пияна банда (нещо, за което не би се сетил няколко дни по-рано!), и продавачът аптекар без никакво колебание почисти и дезинфекцира лицето на Голо. След няколко подхвърлени забележки за „тези пропаднали типове, които се държат като зверове в недостатъчно охраняваните квартали“, Даниел съвсем естествено насочи разговора към нашумялата серия ОПС и към новия автор Диф Билби. Разбира се, аптекарят беше в течение — пък и кой не беше? Да, Диф Билби съществувал от плът и кръв: даже имало интервю с него; втората част от творбата му била предавана по ОПС предишната вечер: разказ за неговото тежко детство. Предвиждала се трета част, която щяла да стигне до срещата му с Ким Сиова. Но нещата можели и да се променят. „Да се променят ли?“ — запита Даниел. Въпросът му който че ли изненада аптекаря. Как? Ами, разбира се, след смъртта на Ким Сиова. Даниел посочи голото си ухо и обясни, че е изгубил приемника си при спречкването с хулиганите. Колкото до неговия приятел, той не бил се включвал в ОПС през деня, работели на другия край на града и т.н.
Ким Сиова съществувала.
Диф Билби съществувал.
Ким Сиова починала сутринта.
Наскоро след влизането му в джунглата тя бе единствената вътрешна сила, в която се бе вкопчил Даниел. Вярата на изоставения от бога самотник в компенсиращата сила на човешката любов… някаква демонична биохимична обмяна бе помрачила разума му. Но, по дяволите, та той бе повярвал в това! Толкова силно бе повярвал!
Толкова силно, че бе разтърсен цял — въпреки това, което знаеше. И аптекарят се бе хванал. Каква бе точната цифра на измамените?
Трябва да открие Диф Билби.
Потърсиха координатите му в една видеофонна кабина. Безуспешно. Тогава Даниел се сети, че той държи антикварен магазин за културни ценности (Отново знакът на дявола! Това болезнено любопитство у някои хора към тъмното еретично минало…), а броят на тези съмнителни дюкянчета навярно е малък. Той изръмжа доволно, когато откри адреса на „Лютеция“. И името на собственичката му: Ким Сиова.
Ето че пътят пред него беше свободен. Стига само да пожелае да тръгне.
Разплака се: беше гладен и за сетен път се помъчи да обясни сериозно своя случай на Голо, но той го прекъсна. Можеше да си разправя каквото си ще, Голо явно се интересуваше само от едно: как да се измъкне от тази невероятна авантюра.
Даниел го накара да спре пред едно павилионче за закуски, отворено по всяко време на денонощието: отвън, от двете страни на входа му, продаваха сандвичи. Той изпрати нещастния Голо за покупки, заплашвайки го с пистолета. Улицата беше пуста и само неколцина купувачи се мотаеха из павилиончето. Голо се държа благоразумно. Върна се при колата, понесъл куп сандвичи и затворен буркан топло кафе.
Погледна Даниел, докато ядеше и пиеше, но отказа да си вземе от храната в отговор на поканата му.
Нощта беше изтекла. Сивите печални светлини на зората очертаваха на изток хоризонта на града.
Бяха прекосили целия Стар Париж и наближаваха целта.
— Слушай, ти да не си намислил да пречукаш тоя тип, а?
— Трябва да го направя. Изглежда, нищо не си разбрал.
— Разбрах, че не искам да се забърквам в тая работа! Закарвам те, където искаш и ме пускаш да си ида, о’кей?
— А аз колко пъти те молих да ме пуснеш, а? — отвърна му спокойно Даниел. — Не мога да те пусна, знаеш добре. Поне докато не стигнем там.