Отговори ми Станчо:
— Според слуховете, чисти кенефи някъде. Обграден от адвокати. Поне още десет години ще е там.
Тошо и Станчо се спогледаха като малки дечица, сложили жаба върху стола на учителката си. После избухнаха в смях. Явно бяха започнали да се харесват. Ние с Лилит също се присъединихме към смеха, като тя почти не пускаше казанчето.
— Как смятате да кръстите дъщеря си? — попитах аз после.
— Все още нямаме идея — отговори Лилит. — А вие?
— Лилия — отсякох.
Лилит като че ли се посмути.
— Благодаря.
— Аз не само затова. Харесва ми името.
— А какво ще кажеш за името Борея? — попита ме тя неочаквано.
— Моля те, не наказвай момичето още преди да се роди — засмях се аз.
— Защо пък? При нас това е доста уважавано име.
Погледнах към нея и Станчо. Вече няколко години ми бяха лични приятели, но едва сега започнах да осъзнавам, че са ни станали и семейни приятели.
Докато обмислях това, видях как към нас да се задава господин Асмодей.
— Здравейте! — поздравихме всички в хор.
— Добър ден! — отговори той. — Момчета, имам една работа за вас в университета. Свързана е с картотекиране. Секретарката ми ще ви обясни. Можете да се телепортирате дотам.
Тошо и Станчо не бяха много щастливи, но тръгнаха.
— Е, момичета, вие как сте?
— Дебели — отговорих аз. Лилит кимна.
— Всъщност за това съм дошъл да си поговорим. Работим с една клиника в града с най-нова техника. Експериментална, но изпробвана. Можем да ви осигурим практически безболезнено раждане, без оперативна намеса. Какво ще кажете?
— Мисля, че съм чувала за нея — отговори Лилит. — Аз съм навита.
— Ако ще с чук да ме ударите по главата за обезболяване, пак ще се съглася — заключих аз.
Май нямах особен избор: или чук, или рязане. Ужасно се плашех какво ще стане, но бях твърдо решена да го направя, още откакто разбрах, че съм бременна.
Стана „полуслучайно“, както се изрази Тошо. И двамата знаехме, че е вероятно да се случи, но точно кога и при какви условия — не съвсем. Като вица с малко бременната жена — който сега не ми беше толкова смешен. Е, какво пък — женени сме, имаме жилище и перспективи, дъщеря ни ще бъде осигурена. Наоколо всички роднини са на Тодор, свекървата пърха вече от нетърпение да я гледа, а пък и Стара Загора не е толкова далеч, както и майка ми. Тошо също дава индикации, че иска да се занимава с деца, а не само да носи някакви пари вкъщи.
Мислим си за заминаване на Запад, но не е толкова належащо. Условията тук са чудесни за наука, особено откакто наритахме противниковата фракция дяволи. Може да отидем за кратко все пак. Много ми се иска да видя Рим и Тошо ми е обещал да ме заведе, след като Лили порасне достатъчно, за да я отбия. Аз също бих го завела някъде, в Германия например.
Никога не съм имала такива възможности. Може и да е заради защитата, или заради работата за господин Асмодей, или пък и двете. А и това, че се омъжих, явно също не вреди. Вече не се чувствам като „грозното патенце“. Имам красив мъж с коса на главата, който ме обича и който дойде и в Ада заради мен.
И пак ще дойде. Лабораторията там е достатъчно голяма за двама.
