Выбрать главу

Братя Грим

Гъсарката

Живяла някога една царица. Мъжът й бил умрял преди много години, но тя имала хубава дъщеря. Когато пораснала, обещали я за жена на един царски син отвъд равнината.

Дошло уреченото време за сватбата и приготвили девойката за дългия път до чуждото царство. Старата царица й дала скъпи съдове и накити, злато и сребро и красиви украшения — с една дума, всичко каквото подобавало за царски невестини дарове, защото тя от все сърце обичала чедото си. Дала й и една придружителка, която трябвало да пътува заедно с невестата и да я предаде в ръцете на принца. Дали на всяка и по един кон за пътуването, но конят на принцесата можел да говори и се наричал Фалада.

Като ударил часът на раздялата, царицата отишла в спалнята си, взела едно ножче, порязала си с него пръстите на едната ръка, от които потекла кръв; взела с другата си ръка една бяла кърпичка, подържала я отдолу и оставила да капнат върху нея три капки кръв. Дала кърпичката на дъщеря си и й рекла:

— Мила дъще, пази добре тези три капки кръв, те ще ти послужат из пътя.

Тъжни били и двете, но си казали сбогом. Принцесата пъхнала кърпичката в пазвата си, възседнала коня и поела към новия си дом.

След като яздили непрекъснато цял час, тя усетила голяма жажда и рекла на придружителката си:

— Слез от коня и гребни с моята чаша малко вода от поточето — много съм жадна.

— Ако сте жадна — рекла придружителката, слезте, наведете се над водата и пийте. Няма да ви ставам слугиня.

Принцесата била наистина много жадна, слязла от коня, навела се над поточето и пила направо, без да гребне със златната чаша. После рекла:

— Горко ми!

А трите капки кръв се обадили:

— Да узнае това майка ти, сърцето й ще се пръсне от мъка.

Но принцесата била хрисима, замълчала и отново възседнала коня. Яздили още известно време, но денят бил топъл, слънцето припичало и тя скоро пак ожадняла. Наближили един водопад и понеже отдавна била забравила лошите думи на придружителката пак й рекла:

— Слез от коня и ми донеси малко вода във златната чаша.

Но придружителката отвърнала още по-високомерно:

— Ако искате да пиете, пийте сама. Няма да ви ставам слугиня.

Принцесата била много жадна, слязла от коня, навела се над бързоструйната вода, заплакала и казала:

— Горко ми!

А трите капки кръв пак се обадили:

— Да узнае това майка ти, сърцето й ще се пръсне от мъка.

Но както пиела, навела се много напред, бялата кърпичка с трите капки кръв паднала от пазвата й и водата я отнесла. В страха си принцесата не забелязала нищо.

Ала придружителката видяла и се зарадвала, че сега добивала власт над невестата, защото след като тя загубила трите капки кръв, ставала слаба и беззащитна. Когато принцесата се наканила да възседне отново коня си, наречен Фалада, придружителката казала:

— На Фалада ще се кача аз, а ти ще яздиш моя кон.

Примирила се принцесата и с това. Но после придружителката й заповядала да съблече царската си рокля и да облече нейната обикновена, а накрая я заставила да даде клетва, че няма да каже за това никому в царския дворец; заплашила я, че ако не даде такава клетва, ще я убие.

Но Фалада видял и запомнил всичко.

Скоро стигнали в двореца.

Посрещнали ги с голяма радост. Царският син изтичал насреща им, помислил придружителката за своята невеста и й помогнал да слезе от коня: после я повел по стълбата на двореца, а истинската принцеса останала долу.

От прозореца гледал стария цар. Видял я, че стои на двора, видял също, че била много изящна, нежна и извънредно хубава. Отишъл незабавно в царските покои и попитал невестата на сина си коя е онази, която пристигнала заедно с нея и сега стояла долу на двора.

— Взех я да ме придружава по пътя. Дайте й да върши нещо, слугиня не бива да стои без работа.

В двореца нямало работа за нея и старият цар не знаел какво да й нареди и казал:

— Има едно момче, което пасе гъските, тя ще му помага.

Момчето се казвало Кюрдхен и на него истинската невеста трябвало да помага да пасе гъските.

А скоро фалшивата невеста казала на младия цар:

— Скъпи съпруже, ще те помоля да изпълниш едно мое желание.

Той отвърнал:

— Ще го изпълня на драго сърце.

— Заповядай да повикат някой слуга и го накарай да отсече главата на коня, който яздех насам, защото ме ядоса по пътя.

А в действителност се страхувала, че конят може да издаде как е постъпила с принцесата.

Когато верният Фалада вече трябвало да умре, истинската принцеса узнала и тайно обещала на слугата, че ще му даде пари, ако й направи дребна услуга. Имало една голяма градска порта, през която тя минавала сутрин и вечер с гъските; помолила го да закове под портата главата на Фалада, за да може пак да я вижда. Слугата й обещал; отсякъл главата на коня и я заковал под портата.