Това е история на ГУЛаг, т.е. история на съветските концентрационни лагери: тяхното възникване след болшевишката революция, превръщането им им в основна част от съветската икономика и премахването им след смъртта на Сталин. Това е и книга за наследството на ГУЛаг: режимите и обичаите в съветските политически и криминални лагери от 70-те и 80-те години несъмнено са пряка последица от създадените в по-ранна епоха и поради тази причина реших да им отредя място в тази книга.
Същевременно това е и книга за живота в ГУЛаг и като такава разказва историята на лагерите по два начина. Първата и третата част са хронологични. Те описват белетристично еволюцията на лагерите и тяхната администрация. Централната част разглежда живота в лагерите тематично. Макар че повечето от примерите и цитатите в нея се отнасят до 40-те години – десетилетието, през което лагерите достигат разцвета си – съм прескачала назад и напред – а исторически – към други епохи. Определени аспекти от живота в лагерите са се променяли с течение на времето и сметнах за важно да обясня как е станало това.
След като изясних какво е настоящата книга, бих искала да кажа и какво не е: тя не е история на СССР, история на чистките или история на репресиите като цяло. Не е история на управлението на Сталин, нито на неговото Политбюро, нито на тайните му служби, чиято комплексна административна история съзнателно се опитвах максимално да опростя. Въпреки че използвам написаното (често под голям стрес и с огромна смелост) от съветските дисиденти, настоящата книга не съдържа цялостна история на съветското движение за човешки права. Нито пък описва изчерпателно историите на определени нации и категории затворници – сред които поляците, балтийците, украинците, чеченците, немските и японските военнопленници – които страдат при съветския режим – както в лагерите, така и извън тях. Тя не разглежда обстойно масовите убийства от 1937-1938 г., извършвани предимно извън лагерите, нито пък масовото избиване на полски офицери в Катин и на други места. Тъй като книгата е предназначена за обикновения читател и не предполага специални познания за съветската история, всички тези събития и феномени ще бъдат споменати. Въпреки това би било невъзможно да им се отдаде справедливост в една-единствена книга.
И – може би най-важното – тази книга не отдава заслуженото внимание на историята на „специалните изгнаници“ – милионите хора, които често са арестувани по същото време и поради същите причини като затворниците в ГУЛаг, но които след това са изпращани не в лагерите, а в отдалечени изгнанически селища, където хиляди измират от глад, студ и преумора. Някои са прогонени по политически причини, включително кулаците (заможните селяни) през 30-те години. Други са прокудени заради етническата си принадлежност, например поляци, балтийци, украинци, волжки германци и чеченци, през 40-те години. Тяхната съдба в Казахстан, Централна Азия и Сибир е различна – твърде голямо разнообразие, за да бъде обхванато в разказ за системата на лагерите. Реших да ги спомена, може би идиосинкратично, когато техните преживявания ми се струваха особено близки или важни за преживяванията на затворниците в ГУЛаг. Но макар историята им да е тясно свързана с историята на ГУЛаг, за изчерпателното ѝ разказване е необходима отделна книга със същия обем. Надявам се скоро някой да я напише.
Въпреки че това е книга за съветските концентрационни лагери, все пак е невъзможно те да бъдат разглеждани като изолиран феномен. ГУЛаг се разраства и развива в определено време и място съвместно с други събития и в частност – в рамките на три контекста. Всъщност ГУЛаг е част от съветската история; от международната и руската история на затвори и заточения; и от конкретния интелектуален климат на континентална Европа в средата на XX в., който ражда и нацистките концентрационни лагери в Германия.
Под „част от съветската история“ имам предвид нещо съвсем конкретно: ГУЛаг не се появява напълно оформен от нищото, а по-скоро отразява общите стандарти на заобикалящото го общество. Ако лагерите са били мизерни, ако пазачите са били брутални, ако работническите бригади са били немарливи, отчасти причината за това е, че мизерията, бруталността и немарливостта са били достатъчно разпространени и в други сфери от съветския живот. Ако животът в лагерите е бил кошмарен, непоносим, нечовешки, ако смъртността е била висока – това също едва ли е учудващо. В определени периоди животът в Съветския съюз също е бил кошмарен, непоносим и нечовешки, а смъртността е била също толкова висока извън лагерите, колкото и в тях.