Тел нагледно си представяше тази кафява чанта. До такава степен се бяха влошили нещата.
Но тази кратковременна фантазия не бе най-лошата. Най-лошата бе ето тази: мъжката тоалетна на третия етаж бе придобила странна привлекателна сила. Сякаш там имаше мощен магнит, а джобовете му бяха пълни с железни карфички. Ако някой му бе казал нещо подобно, щеше да му се изсмее (може би само вътрешно, ако този, който му раздува цялата тази история наистина държи на нея), но наистина бе така, чувстваше как се отклонява неудържимо от пътя си всеки път, когато преминава покрай мъжката тоалетна по пътя към студиото или асансьорите. Бе ужасно чувство, сякаш отворен прозорец във висока сграда го влече неудържимо или пък чувството, че наблюдава безпомощно, сякаш е напуснал телесната си обвивка, как насочва пистолет към устата си и натиска спусъка.
Отново искаше да погледне. Осъзна, че още един поглед и щеше да бъде свършен, но това нямаше значение за него. Просто искаше отново да погледне.
Всеки път като преминаваше, чувстваше това душевно отклонение.
В сънищата си той отваряше вратата на кабинката отново и отново. Само за да погледне. Наистина само един поглед.
Изглежда и без това нямаше да каже на никого. Знаеше, че ще бъде по-добре, ако сподели с някого, разбираше, че ако излее цялата история в ушите на някой друг, тя ще промени формата си, може би даже ще има дръжка, за която би могъл да я хване. Два пъти той отиваше в барове и завърза разговори с типовете, които пиеха до него. Тъй като баровете, мислеше си той, бяха местата, където нищо не ти струва да завържеш разговор. Разговорът в бара вървеше по договаряне и на най-ниски тарифи.
Едва отвори устата си първия път, когато непознатият който седеше до него, му изнесе цяла проповед за Янките и Джордж Щайнбренер. Щайнбренер бе влязъл под кожата на този човек до такава степен, че бе невъзможно и за миг да се отклони встрани с този тип по каквато и да е било друга тема. Тел скоро се отказа изобщо от опита да насочва разговора в друга насока.
Втория път той успя да завърже доста непринудено нищо незначещ разговор с човека до него, който приличаше на строителен работник. Първоначално обсъждаха времето, след това бейзбол (този тип, слава Богу, не бе маниак на тази тема) и продължиха с това, колко е трудно да се намери прилична работа в Ню Йорк. Тел се бе изпотил целият. Чувстваше се така, сякаш върши някаква тежка физическа работа — тика количка, пълна с цимент по стръмен наклон, може би — но също така чувстваше, че не се справя чак толкова зле. Типът, който приличаше на строителен работник, пиеше коктейл „Черен Руснак“. Тел продължи да се налива с бира. Сякаш се потеше със същите темпове, с които пиеше бирата, но след като черпи непознатия с няколко питиета, а той на свой ред го бе почерпил с няколко халби, Тел се реши да започне.
— Искаш ли да чуеш за нещо наистина странно? — попита той.
— Да не си обратен? — попита типът, който приличаше на строителен работник, преди Тел да може да продължи по-нататък. Той се обърна на столчето и погледна Тел с дружелюбно любопитство. — Искам да кажа, че за мен няма значение дали си обратен или не, но чувствам, че излъчваш някакви вибрации и си помислих, че ще е по-добре да ти кажа, че не си падам по тези работи. Имай го предвид.
— Не съм обратен — каза Тел.
— О. Какво е тогава наистина странно?
— Ъ?
— Каза, че нещо е наистина странно.
— О, като си помисля сега, не е чак толкова странно — каза Тел. След това погледна часовника си и каза, че вече става късно.
Три дни преди края на записа на Долтри, Тел напусна студио ЕФ, за да се изпикае. Напоследък използваше тоалетната на шестия етаж за тази цел. Първо бе използвал тоалетната на четвъртия етаж, след това тази на петия, но те бяха директно наредени над тази на третия и той бе започнал да чувства излъчването на собственика на гуменките тихо да преминава през етажите, готово да го засмуче.
Мъжката тоалетна на шестия етаж бе от противоположната част на сградата и това сякаш решаваше проблема.
Той премина бързо покрай бюрото на администратора и пое към асансьорите, премигна и изведнъж вместо да влезе в асансьора, се озова на тоалетната на третия етаж, където вратата изсъска тихо и се затвори зад него. Никога не бе изпитвал такъв страх. Донякъде това бе поради гуменките, но повечето се дължеше на това, че току-що той на практика бе загубил съзнание за период от три до шест секунди. За пръв път в живота си съзнанието му бе просто изключило за момент.