Представям си всичко. Сините ръкавици, здраво сграбчили веслата, ботушите й, притиснати о дъските на лодката, дъхът й — бяла пара на хрипливи тласъци, и непознатият мъж, свит в краката й на дъното на лодката с летни обувки и ръце, прегърнали сивата раница, която не бивало да изпуска. Здравата зъзнел в тънкия панталон на костюма. Така невероятно се тресял, че дървото трещяло като от двутактов мотор от неизвестен вид. Тя не била виждала подобно нещо, страхувала се, че на сушата щели да чуят новия й мотор.
Представям си всичко.
Немският мотоциклет с кош, тръгнал безгрижно по току-що разчистения главен път, изведнъж свива в двора точно на това стопанство, съвсем непринудено, и до днес никой не е разбрал какво всъщност искал онзи, който го карал. Може би просто му е станало самотно и закопнял за събеседник, може да му се е припушило, но тъкмо се канел да запали и открил, че му се свършил кибритът, та тръгнал да влиза, за да заеме една кутийка и да си намери компания, докато пуши, загледан в пейзажа и реката, и точно в онзи миг не искал да бъде никой друг, освен единият от двама мъже от различни страни, побратимени от невинна цигара, далеч от цялата вражда на войната. А може причината да е била и друга, но никой не е успял да я разгадае — нито тогава, нито в последствие. Важното е, че угасил мотора на двора, слязъл и тръгнал към вратата, без да бърза. Ала така и не достигнал до прага. Изведнъж се спрял и се втренчил в снега, после тръгнал напред-назад, сетне в кръг, приклекнал, накрая заобиколил къщата и слязъл чак до кея. Там с него се случило следното: в гъстия мрак на мозъка му светнала лампичка. Монетата попаднала на правилното място в автомата и казала „щрак“. Разбрал всичко. Освен това времето го притискало. Втурнал се по обратния път, метнал се на мотора и надънил педала бързо и яростно, дяволският му мотор обаче отказвал да запали. Опитал отново и отново, после още веднъж и изведнъж се стрелнал напред, навел се над кормилото, профучал по пътеката и свил по главния път, а празният кош хлопал и пръскал сняг във всички посоки. Точно в този завой засякъл Юн, който се връщал от училище c чанта под ръка. Той чул мотора, но нямал време за друго, освен да се хвърли в канавката, за да не го прегази и навярно убие. При падането капакът на чантата му се отворил и книгите му се разхвърчали наоколо. Войникът обаче не го било грижа, просто натиснал газта и изчезнал към кръстопътя с магазина и църквата, където мостът минавал над реката.
Представям си всичко.
Юн клечи в канавката, събира си книгите в снега, а майка му все още е в реката с костюмирания мъж, притиснат на дъното на лодката. Тежко се гребе нагоре по течението с двама души на борда, макар водата да върви слабо по това време на годината. Не напредват бързо. Все още остава доста път до колибата, където баща ми се е навел над една маса в бараката навън, дърводелства си и няма представа, че е поела към него. Мъжът в лодката трепери и бръщолеви нещо, поплаква си, пак ломоти, а жената с греблата измъчено го моли да мълчи, ала той притиска още по-силно презрамките на раницата, потънал в собствения си свят.
В къщата на Франц прозорецът бил отворен, защото като се върнал от работа в гората, хубаво напалил печката. Той бил в кухнята и вече станало толкова топло, че се наложило да проветри. Все още било светло. Пушел си и се питал защо ли така и не се оженил. Умувал по този въпрос всяка година по това време, когато допълзявал студът. Чудел се чак до Коледа и малко след това, но по Нова година прогонвал тези мисли. Не че липсвали оферти, но както си стоял до отворения прозорец и пушел, просто не можел да се сети за причината и точно в този момент самотният живот му се виждал безсмислен. Изведнъж чул по пътя на другия бряг с бясна скорост да се задава мотоциклет. Мостът бил на петдесет метра от къщата му, а на четирийсет метра от него на другия бряг стоял караулът в дългото си сиво-зелено палто, с щръкнала над рамото картечница — зъзнел и се отегчавал. Той също чул мотора, извърнал се към усилващия се шум и направил няколко крачки в тази посока. Франц вече виждал главата на моториста — каската му се показала иззад храсталаците в далечината, после изникнал и целият мотор, а немецът се бил надвесил над кормилото, за да намали въздушното съпротивление и не му оставало много до кръстопътя. Цял ден било мъгливо и облачно, а сега, точно преди залез, слънцето изведнъж се показало на югозапад, обливайки долината в златисто сияние под малък, кос ъгъл. Осветявало реката и всичко отгоре й, изпратило заслепяващ блясък в очите на Франц и го събудило от размислите за евентуалната сватба и дългата редица руси и тъмнокоси кандидатки, които според него чакали на опашка, и изведнъж му просветнало какво всъщност виждал горе на пътя. Запратил цигарата през прозореца, завъртял се като пружинка и се втурнал в коридора, изваждайки ножа от колана си, коленичил и навил чергата на руло. На пода имало пукнатина, където забил ножа и го извил — в същия миг изскочили четири дъски, сковани заедно. Той ги оставил настрана и пъхнал ръка в зейналия отвор. Знаел си, че този ден ще настъпи. Подготвен бил. Нямало време за губене и той не се поколебал и за миг. От тясното пространство под дъските извадил детонатор, проверил набързо дали жиците са си по местата и не са се усукали, подпрял го между коленете си, поел си дълбоко дъх, стиснал здраво дръжката и я треснал надолу. Къщата потреперила, прозорците се раздрънчали, той издишал и прибрал детонатора в тесния отвор, положил дъските на мястото им и ги наместил с юмрук, постлал чергата и всичко си изглеждало както само преди миг. Изправил се и изтичал да погледне през прозореца. Мостът бил на парчета, а трески от дървения парапет още се носели из въздуха като на забавен кадър, падащи във внезапното затишие след експлозията. Някои от гредите улучвали камъните по брега по невероятно безшумен начин, други попадали в реката и поемали по течението, а Франц сякаш наблюдавал всичко през стъкло, макар прозорецът да зеел отворен.