Рей Бредбъри
Хайде всички да убием Констанс
Книгата се посвещава с любов на дъщеря ми АЛЕКСАНДРА, без чиято помощ Третото Хилядолетие можеше никога да не настъпи.
И също с обич и благодарност на СИД СТИБЪЛ.
Първа глава
Беше бурна и безлунна нощ.
Не е ли това един от начините да грабнеш читателя?
Е, добре тогава, беше бурна и безлунна нощ и дъждът се лееше като из ведро над Венис, Калифорния, а небето се раздираше от мълнии. Валеше още от залез-слънце и явно нямаше никакво намерение да спира преди зори. Нито една жива душа не си подаваше носа навън в този потоп. Щорите на бунгалата бяха спуснати под бледосинкавите отблясъци, където бухали вещаеха зли поличби или нещо още по-лошо. Единственото, което се движеше на десет километра околовръст, бе Смъртта.
И някой, който бягаше бързо пред нея.
За да похлопа на тънката ми като картон входна врата с изглед към океана.
И да ме стресне, приведен над пишещата машина, копаещ гробове — моят цяр срещу безсъние. Тъкмо бях хванат в капана на една катакомба, когато чукането на прага долетя сред гръмотевиците.
Отворих широко и кого да видя — Констанс Ратиган.
Или както всички й викаха, просто Ратиган.
Серия от небесни фотосветкавици раздраха простора — светло-тъмно, светло-тъмно, откроявайки силуета й поне десет пъти.
Четирийсет години на триумфи и падения бяха побрани в едно загоряло, сърф-реалистично тяло. С бронзов тен и метър и шейсет височина, тя ту се появяваше, ту изчезваше — говореха, че плувала до хоризонта по залез, за да се върне с прибоя чак на сутринта. Печеше се на плажа по всяко време, надлайваше се с морските зверове на километър от брега или дремеше край басейна пред къщата си, с по мартини във всяка ръка, чисто гола под слънцето. Или щъкваше към залата за прожекции в сутерена, за да се гледа как лудува, вечна и неостаряваща, с призраците на Ерих фон Щрохайм, Джак Гилбърт или Род Ла Рок. После оставяше безмълвния си смях сред стените на подземието и отново изчезваше сред вълните — бърза плячка, която Времето и Смъртта никога не можеха да докопат.
Констанс.
Ратиган.
— За бога, какво правиш тук? — изкрещя, а по изпеченото й лице се стичаха струйки дъжд, или може би сълзи.
— Ей, добре ли си? — отвърнах.
— Отговори ми на въпроса!
— Маги замина на учителска конференция, а аз се опитвам да довърша новия си роман. Не ме свърташе сам вкъщи, а хазаинът каза, че тук и без това е празно. Ела, каза, поплувай, попиши си на спокойствие. И ето ме тук. Но хайде влизай, ще се удавиш в този дъжд.
— Вече се удавих. Стой назад!
И Констанс не помръдна. Секундите течаха, а тя стоеше трепереща в светлината на огромните светкавици и грохота, следващ всяка една от тях. За момент ми се стори, че виждам жената, която познавах от години — обкръжена от аура, влизаща и излизаща от вълните, онази, която бях гледал на стената в прожекционната зала да плува уверено през животите на Фон Щрохайм и други знаменити призраци.
После всичко се промени. Тя сякаш се смали на прага, сви се до размерите на дете, притиснала черна чанта към гърдите си, зъзнеща на студа, с очи, стиснати пред някакъв неназован ужас. Беше ми трудно да повярвам, че самата Ратиган, вечната филмова звезда, ми е дошла на гости посред бурната нощ.
— Влизай, влизай — повторих отново.
Тя обаче пак изсъска:
— Стой назад!
После се стрелна, лепна ми една засмукваща целувка, подразнила езика ми като солен бонбон, и изпърха покрай мен. Вече стигнала средата на стаята, реши да се върне и да ми лепне още една, по-лека, по бузата.
— Мм, че хубаво миришеш — рече. — Но чакай, аз съм уплашена! — И като сключи ръце пред гърдите си, седна на дивана ми, измокряйки го целия. Аз взех най-голямата хавлия, която ми попадна, смъкнах й роклята и я увих в нея.
— С всички жени ли правиш така? — попита тя, тракайки със зъби.
— Само в тъмни и дъждовни нощи.
— Няма да кажа на Маги.
— Ратиган, успокой се най-сетне.
— Мъжете цял живот все това ми разправят. А после забиват кол в сърцето ми.
— Защо се тресеш така, от студ, или от страх?
— Чакай да видим. — Тя се облегна изтощено назад. — Тичах през целия път дотук. Мислех, че няма да има никой, нали от години не сте идвали, но за бога, толкова се радвам, че те заварих! Спаси ме!