И все пак истинската гордост на касабата били дюкянджиите-еснафлии…
Ето, тия дюкянджии щяха да удвоят и утроят имота на Юмер бей. И то без много-много да вдига шум. В Стамбул един негов приятел, като научи, че го пращат аянин, му рече: блазе ти Юмер, само с два куршума ще спечелиш цял товар злато. Как с два куршума — не разбра отначало Юмер бей. Ей тъй — обясни му приятелят, едно от ония стамбулски бейзадета, които живеят само с продаване на иширети. Пращаш един чаушин да закачи рано сутринта на вратата на някой дюкянджия два куршума. Като дойде дюкян-сайбията и види куршумите, трябва веднага да дойде в конака с толкова грошове, колкото отначало определиш за откуп. Нищо няма да разгласяваш открито. Чаушинът, като окачи куршумите, да рече само на оня, който пръв се появи по чаршията: ей, гяур, кажи на тогова да донесе на бея петстотин гроша, толкова струват куршумите, иначе беят ще помисли, че той иска да ги вземе без пари… Разбра ли, Юмер? Само че трябва да избереш много умен чаушин, като започне дюкяните от единия край на чаршията, та до другия, да не пропусне някой! Всеки ден — по един дюкян.
Юмер бей вървеше покрай дюкяните и дори не се опитваше да ги брои — къде ще преброиш толкова много дюкяни с прозорци, здраво заплетени от дебели железа и с тежки дъбови кепенци. Премяташе само през ума си чаршиите — две … четири… шест! За всеки ден от годината ще има по един дюкян. Така си правеше сметката Юмер бей, като минаваше покрай дюкяни, в които се криеха уплашени български еснафлии.
По едно време той се сепна, обърна се и не видя зад себе си Кара Хасан. Щеше да попита един от сеймените, които пълнеха тясната улица след него, но се сети, че сейменбашията и Назър ага са отишли да изведат байрактаря от хапсаната и навярно вече са там, където и той отиваше, на Дар агач.
Ето ти го и Дар агач.
Бесилката се виждаше отдалече и Юмер бей се удиви колко много хора са се струпали там.
Сами ли са дошли или са ги докарали?
Ако са дошли сами — добре е, страхът ги е довел, всеки от тях, като види как друг гяурин умира, ще се зарадва в себе си, че е още жив.
Ако са ги докарали насила — пак е добре. Страхът още по-здраво ще се вкорени в гяурите, защото, докато ги карат по пътя за дараджата, всеки ще се чувствува като осъден…
Сувариите бързо отвориха просека в навалицата, за да мине беят. А гавазите, отишли при бесилката по-рано от своя господар, бяха постлали една черга и наредили в средата възглавници.
Едва сега Юмер бей се сети, че нито веднъж не заповяда да доведат в конака заловения хайдутин, за да поговори с него. Все можеше да отдели един или поне половин сахат време. Може би щеше да чуе нещо, което не знаеше?
Всички хаирсъзи са едни — отговори си веднага той. Какво ще се разправя с него, щом и след като го гориха с червено желязо, не изказа къде може да се е скрил другият разбойнически главатар. Да увисне сега на дараджата и толкоз!
Назър ага посрещна бея и го отведе при постланата черга.
Кара Хасан стоеше до разбойника.
Дядо Кутю бе застанал под бесилката. Преди да го изведат от хапсаната, му свалиха букаите от краката и железата от шията. Само ръцете му бяха вързани със синджир. Калпака му остана във влажното подземие и белият му перчем се ветрееше като конска опашка — и костеният гребен беше паднал с калпака.
На врата му бяха окачили с ремък рендосана чамова дъска, на която с арабски букви пишеше нещо. Ако някой можеше да прочете и да преведе, дядо Кутю щеше да научи, че е обявен за най-главния размирник в санджака, унищожител на бейове и кадъни.
Палачите — двама френк-хисарски цигани, стояха зад него и чакаха знак да го хванат и да го окачат на въжето.
Беят кръстоса крака върху чергата, огледа се да види дали всичко наоколо е в ред и плесна с ръце.
Дядо Кутю разбра, че дойде неговото време. В същия миг, в който циганите посегнаха да го уловят за раменете, и той кръстоса крака като бея, само че под бесилката.
Циганите се объркаха, не знаеха какво да правят — въртяха глави ту към бея, ту към Кара Хасан, който бе застанал до бесилката.
Спешените суварии бяха така наредени в полукръг, че ограждаха бея и бюлюкбашията.
Назър ага почервеня целият. Обърна се и махна с ръка на сувариите, които бяха най-близо до него. Двамина веднага се спуснаха към бесилката.
Дядо Кутю държеше вързаните си отпред ръце така, че възелът от синджирите беше встрани и изчака мига, в който един от сувариите се надвеси над него, за да го хване под мишца.