Хаирсъзкият бюлюкбашия … българите го наричат войвода.
Войвода!
Юмер бей тръсна глава от гневно досещане — и той, търновският аянин носеше званието войвода!
С гяурите да се приравнява! Кой е могъл да допусне това? Османските военачалници, които някога са покорявали тази земя, са нямали ум в главите си! За да превземат по-лесно селища и крепости, раздавали правдини на раята наляво и надясно. Оттогава е това гяурско звание на търновския аянин. И конака наричат по български войводница.
Как тъй? — питаше се Юмер бей. И той, и хаирсъзкият бюлюкбашия са войводи! Но се досети и друго — че сам нарича главатаря на разбойниците бюлюкбашия — като го приравнява така с началник на цял бюлюк от заптийската войска. А тия разбойници едва ли могат да се насъберат повече от двадесетина души.
Но както и да извиваше мислите си, Юмер бей разбираше, че оня войвода му е равен и по чин, и по цена. Всеки човек си има цена — беят заради произхода и положението си, агата заради парите си, ефендието — заради ума си. И това, че той нарича оня войвода бюлюкбашия, ако трябва да се говори справедливо, е тъкмо на място — Назър ага да не е кой знае колко умен? А за оня войвода казват, че бил много учен, даскал бил в Трявна, преди да хване гората. И книги преписвал …
Какъв ли човек ще е?
Къде ли се крие сега?
Юмер бей беше сигурен: рано или късно и хаирсъзкият главатар ще му падне в ръцете. Или ще го убият, или жив ще го хванат. Дано го хванат жив. Ще нареди тогава да го докарат в същата тази стая и ще започне с него дълъг разговор. Ще го пита и разпитва, но ей тъй, приятелски, за да проникне някак в това неразгадаемо българско фелсефе. Фелсефето на един хаирсъзки главатар, който е тръгнал по горите, вместо да си живее мирно и тихо.
Вратата изскърца. Така предпазливо влизаше само Кара Хасан?
— Какво има? — с раздразнение попита Юмер бей.
— Беим, дойде още един от ония, НастрадинПетровците…
— Да се маха!
— … Идвал много отдалече, изпраща го…
Кара Хасан искаше беят някак си да се развесели, за да не се кара на него и на бюлюкбашията за онова, което се случи на Дар агач. Този, новият зевзек, му се виждаше най-подходящ от всички, които бяха идвали досега. Като го погледнеш, не може да не се усмихнеш — един такъв смешен нос има, а освен това е кьосе.
(… в старите масали кьосетата и плешивите хора са все герои, които се отличават с хитрост и находчивост, живи шейтани, само с поглед могат да те излъжат.)
— Този, новият… е кьосе, беим. И ни един косъм няма на главата си. Не е като другите НастрадинПетровци.
— Я по-добре отвори прозорците! — обади се Юмер бей.
Кьосе бил. И плешив. Може пък да не е никак глупав. И да не е като ония двамата хитър-Петровци, да е весел, много весел човек…
— Доведи го!
И Юмер бей примъкна медния гюм с шербета към себе си. Ледът се беше стопил, но затова пък шербетът беше станал много студен и той надигна гюма, пи направо от широкото гърло.
Новият Хитър Петър влезе без поклон и започна да зяпа към тавана, като че никой нямаше в стаята.
Юмер бей го заразглежда с любопитство. Виж, този вече е истински зевзек. По топчето на носа му личи — с такова смешно топче човек трябва да се роди. И с кьосаво лице. Ама дали е плешив не личи — вързал си главата с един пош, като жена.
— Ей! — извика Юмер бей.
— Къде си, беим! — продължаваше да зяпа към тавана българинът.
— Тука съм, на миндера, защо ме търсиш там горе?
— Защото там ти е мястото, войвода ефенди. Щом аз съм долу, ти като господар трябва да си горе…
— Как те казват?
— Имам си християнско име, ама всички ми викат Кукуряка.
— Ела, Кукуряк ефенди, ела да си пийнеш шербет.
Но кьосавият селянин продължаваше да гледа нагоре и да не забелязва седналия в средата на миндера Юмер бей.
— Не мога да пия шербет, беим.
— Защо?
— Захранили са ме с винена попара и когато мога, пия вино вместо шербет.
— Хахаха… — засмя се Юмер бей. — Добре си изпроси вино, само че в конака няма. Ние, чедата на Аллах…
— В конака може да няма, ама за конака всичко има.
— Добре, добре го каза, Кукуряк ефенди! Юмер бей плесна с ръце. Перде-чаушът, който стоеше вън пред вратата, веднага се появи.
— Кажи да донесат вино за гостенина! Перде-чаушът без малко не ахна. Где се е чувало бей да черпи гяурин с вино и то в самия конак?
— … И пастърма за мезе — додаде аянинът. Кьосавият селянин не помръдваше от мястото си до вратата и все зяпаше нагоре.