Какво чука?
Да не е клепало?
Да не би… вече някой друг да е построил „сред пуста гора манастир“?
Разбира се, че е клепало — толкова ясно бие.
Ей сега ще се белнат стените на черния манастир. Какво говори — как така чер манастир пък бели стени. Бели стени на бял манастир.
Ето ги там! Бели са, много са бели! Зад тях, в тях е заключена тишина … покой … Да стоиш с братята монаси в малката манастирска църквица и да пееш черна молитва — тихо, полека.
„Вземете моето иго върху си и се поучете, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си …“
Дрънкат кадилници, тихо напяват братята монаси.
Посвещават послушника Тодор. Постригват го в монашество. Както е по канона — „Последование Малая схими сиреч мандии“.
Пострижение в монашески чин пред стиховните стихири на Вечернята…
Игуменът — висок слаб старец, поучава коленичилия пред него послушник.
— Защо си дошъл, брате, при нас? Не е ли това от някаква нужда или от насилие?
Какво да му отговори?
Как да му каже, че вече е останал без сили от това преследване, че само тук, зад стените на манастира, може да се спаси от потераджиите и издайниците.
А старецът-игумен продължава да го разпитва.
Не, не го разпитва. Само му задава въпроси и не дочаква отговорите. Навярно е глух. Добре е, господи, че е глух, та не иска да му се отговаря. Игуменът си мисли, че послушникът отвръща така, както са го учили …
… както бяха учили даскал Тодора в Килифаревския манастир, когато бе решил да се покалугери. Два месеца го учиха — молитви, думите, които трябваше да бъдат казани при … как беше? Пострижение…, сиреч Малая схима.
Ето и поученията — игуменът го поучаваше:
— Ако, прочее, желаеш да бъдеш монах, преди всичко чисти себе си от всякаква сквернота на плътта и духа, имай смиреномъдрие, остави дързостта на житейския повик…
Ще я оставя! Ще оставя вече тая дързост, честний отче! Какво ми донесе тя? Само мъки. Не, отче, излъгах те. Тази дързост ме направи от даскал — хайдутин, а от хайдутин — войвода. Тя ме научи да играя хайдушко хоро. Чувал ли си за хайдушкото хоро? Когато хайдутите играят, цялата земя трепери — тежко-тежко, стъпка в стъпка, и като извикат „иху!“ — листи падат от дърветата, птичи гнезда се пропукват. Виж, за птичите гнезда може да е грехота, но какво да се прави, когато за хайдушката сила няма прегради …
Поучение:
— … не се отчайвай при изкушенията, сине!
Не се отчайвам.
Много са ме изкушавали. Седях си в църковната килия, кротко учех дечицата по псалтира и часослова, подострях им, както бе ме учил поп Маню, пачите пера, а вън чаршията шумеше, гласовете на жените ме мамеха да изляза и да погледам какъв народ минава… Най-много съблазни имаше по време на събора — от Архангеловден до Заговезни.
(… пак ще разгърнем книжката с избеляла корица за най-старата тревненска църква:
„Черквата «Свети Архангел», малка, едва побираща 400–500 богомолци, е трябвало да обслужва едно балканско население от 15–20 хиляди души. Многобройни свещеници е трябвало да обхождат разпръснатите по на 15–20 километра колиби, да извършват религиозни треби. В дни на светли празници като Великден, Коледа, както и на храма на черквата «Св. Архангел» и др. Трявна е наподобявал библейски Йерусалим със своя храм. Гъмжило народ се е стичал в Трявна. Особено тържествено се празнували Пасхата Христова — Възкресение, и Архангеловден. От сряда на страстната седмица, а даже и от Връбница в Трявна ще слязат кервани коне и кола, носещи колибарски семейства с провизии за 5-10-дневно пребиваване в Трявна. Тия семейства ще се настанят в близки приятелски или родствени тревненски къщи. В празнично облекло, с жизнерадостни д весели лица, с накити и доволство, тая маса богомолци са се трупали да заемат място в храма божи, да слушат четенето на евангелието, да гледат службата в «Св. Архангел», водена от 15–20 свещеници, между които някои беловласи старци. Едва ли една десета от богомолците ще имат възможност да влязат в храма божий, девет десети ще бъдат вън от зидовете на храма, изложени на дъжд, сняг, вятър, но сияещи от блаженство и доволство. Не по-малко славно се е празнувал и патронният, храмов празник 8 ноември. Тогава се е започвал и тревненският събор, останал по традиция от незапомнени времена. Църквата «Св. Архангел», макар и с многобройни свещеници, едва ли е могла да извършва в известни дни религиозни треби за един празничен ден. Поп Йовчо разказвал, че в един зимен неделен ден, преди месни заговезни, са били венчани седемдесет сватби от свободните 5–7 свещеници в черквата, а последните сватби са били привечер едва довършени…“)