Той спеше. По дишането му го усети. Тихо, на пръсти, тя влезе и остави стомната до одъра, а гърнето и завитата с месал, престъргана пита — встрани, на камъните, които стърчаха от дебелите темели на колибата. После все тъй безшумно излезе, като внимателно притвори вратата след себе си.
Сега трябваше да чака, докато той се пробуди и изгорял от жажда, потърси зелената стомна. Да чака …
Ще чака, но ако в това време оня, кехаята, отиде при знахарката? Къде ли другаде ще отиде, пътеката води право в къщата на баба Тушана. Ще си шепнат нещо както винаги, когато той идва тук, ще си доверяват нещо един на друг.
Баща й поп Маню обичаше да я поучава, като че тя беше мъж, дето трябва да се преборва с хорските лошотии. „На никого не вярвай, само на себе си вярвай! От всекиго очаквай да ти направи зло, пък ако ти стори добро, още по-добре: ще благодариш на бога.“
Кехаята … Ще разбере тя що за човек е той. Ако не чуе какво си шепнат с бабата, другояче ще научи за какво толкова идва той при знахарката. Няма да миряса, докато не научи …
И Виша хукна надолу по пътеката.
Никога досега изкачването не й се бе струвало толкова мъчително. Отиваше нагоре, а в мислите си все още беше при къщата на знахарката. Баба Тушана бъркаше с дървена лъжица в прерязаната отгоре кратуна, където държеше най-силната отрова, и отсипваше в едно парцалче. После завърза парцалчето с червен конец. Какво си говореха двамата с кехаята Виша не можеше да чуе, защото гледаше отвън, през малкото прозорче до огнището.
Защо ли му е на кехаята тази отрова?
Дали баба Тушана знаеше?
И да знаеше няма да каже. Такава си е тая зла бабичка. Към всички е една и съща — дава билки и прави магии, ако й платиш. Виша още не можеше да си обясни как тъй се смили над нея, но по някои неща можеше да съди, че бабичката поне не я мрази. Обясняваше й коя билка какво лекува, караше я да повтаря след нея думи, чийто смисъл тя не можеше да проумее и едва ли някой друг освен магьосник би проумял. „Ще ти дам, дъще, хляб в ръцете и сила на езика — да се плашат хората от тебе и да ти носят сухи пари …“
Ала Виша знаеше, че страхът на хората може да се превърне в ярост. Тъй стана с баща й, от когото целият Тревненски Балкан се страхуваше. Не й беше нужен людският страх.
Той, даскал Тодор да и е жив и по-скоро да оздравее. Тя тръпнеше от срам и от щастие, че е негова невенчана невяста.
Билето ли му даваше сили?
Или винаги беше носил в себе си тази жажда за живот, която той, един ранен, разтърсван от огненица, успя да всели и в нея.
Сега й се живееше. Заради него. Заради онази жилава жилка, която бе открила в себе си и която тревненци наричаха „попманювия инат“. Решила бе да живее напук на всички!
Той съвсем ясно видя: зелен восъчен печат виси от челото на издайника — като печатите по султанските фермани и бурултии. Лице издайникът нямаше — само този печат, който покриваше очите, устата, носа.
Махай се, Сатана! — вика му даскал Тодор, а издайникът само се хили. Зеленият печат, който всъщност е направен като човешко лице, се разтяга на една страна и се хили.
(Като пи от зелената стомна, той я остави до себе си, на одъра, защото още беше жаден и още щеше да пие.)
Замахна с дясната си ръка — и издайникът изчезна.
Къде се скри?
Зад гърба ли го дебне?
Да бяга тогава, по-скоро да бяга! Хайде, войводо — така ти било писано, цял живот да бягаш от издайници…
Замирисва му на кучешка колиба и той най-сетне разбира защо е толкова трудно да откриеш кой точно е издайник — когато издайникът е при тебе, на нищо лошо не мирише, а само когато не го виждаш, но усещаш, че те дебне, тогава от него се разнася мръсната му миризма. Но тогава пък е трудно да отгатнеш къде точно се крие той…
Печатът, зеленият печат!
Ами, печатът… Привидяло му се е. Няма никакъв печат. Само едно зелено от злоба лице.
Я си плюй, даскале, на петите, и — беж! Хайде, де!
… И отново побягва.
Сиви вълци се мяркат между дърветата. И те подгонени от нещо.
Дива котка изсъсква над главата на войводата. Готви се да се хвърли върху него, да му издере очите. Но той я чака, ще я пресрещне, с ръце ще я удуши, с ръце!
Скок… и той я хваща за опашката, след това за гръцмуля и започва да я души.