Простреляха я тия думи. За златото.
Три крачки…
Но пътеката я отведе далече от пропастта и като се обърна, видя само покрива от зеленясали плочи на колибата.
Злато.
Цял медник злато.
Баща й криеше жълтиците си в една голяма, обкована с желязо ракла, но тогава тя даже не любопитствуваше да надзърне в одаята, когато поп Маню броеше парите си. В дома им имаше всичко. И злато.
Ония, тревненските дюкянджии, разграбиха цялата къща. И раклата. Навярно някои от баш майсторите са си поделили златото. Бащиното й злато. Да го има сега… Какво? Ще им отмъсти, разбира се! По ханищата, та и в самото Търново, казват, имало главорези, дето за една жълтица убиват чозека. Ще им даде по две шепи жълтици, само и само да подпалят тревненската чаршия!
Ще им даде… от кое злато?
Подла мисъл размъти главата й: никой нищо няма да разбере, ако откопае медника …
А-аа! Ето те тебе, коконо! Иставска дъщеря си на поп Маня, за когото разправяха, че заради един грош може смъртен грях да извърши.
— Мар’ти кьорава ли си? Прага ще изкъртиш! Баба Тушана с машата в една ръка и с ръжена в другата се канеше да излиза. Виша се отмести.
— Закъсня — захока я старицата. — Утре е свети Еремия. Змиите ще пъдим. Хайде де! Тръгвай с мене да се учиш!
И още от вратата затрака с машите и ръжена.
Виша покорно тръгна след знахарката.
В двора баба Тушана занарежда с гъгнещия си глас:
Бягайте, зъме и гущере, че е заран Еремия, ще ви връзва с ремици, ще ви стяга с ремици …
В затръненото дворче имаше само един курник от лескови пръти. Там знахарката най-дълго стоя. Говореше против змиите, но и да бягаха далече от къщата й, тя пак щеше да намира старите им кожи.
Змии и гущери …
Ами змейовете? Тия наричания и за тях ли са?
Какво? С думи да прогониш халищата-змейове? Та ако змей залюби мома, никой не може да му попречи.
Никой…
(… за змейовете и змеиците учени мъже са записали стари предания: че те са невидими за човека, но стават видими, щом пожелаят, и то само пред човек, когото залюбят; че техните обиталища са пещерите, дупките и пукнатините в някоя канара — живелищата им са богати палати, препълнени със злато, сребро и скъпоценни камъни. Тия духове имат много человечески свойства и навици: ядат, пият, женят се, бият се помежду си и умират. От човека се различават само по това, че са невидими и всемогъщи. Змейовете владеят над ветровете, а ветровете стоят затворени в подземните пещери, отгдето излизат, когато ги пущат змейовете.
Появяването на змея се познава по туй, че всякога, когато той хвърчи, има силен вятър. Ако е нощно време, то от змея излизат червени искри.
На вид змеят е като смок, само че много по-дълъг и по-дебел, с криле като на прилеп и четири крака. Смокът, и най-обикновеният, ако премине четиридесетгодишна възраст, се преобразява в змей. А самият змей, след като живее дълги години, се превръща в хала, която е много голяма и силна. Такава хала вече не живее на земята, а по небето и между звездите. Звезди, които виждаме как хвърчат по небето, са такива хали.
Змеят и змеицата много пъти се залюбват с хора, Змеят — с някоя мома, а змеицата — с някой момък. Момата и момъкът обикновено са най-личните в цялата околност. И по-често змейовете залюбват, отколкото змеиците.
Мома, която змей избере, става вече чужда за тоя свят, тя е жива-умряла. Змеят не й дава нито да си реши косата, нито да се мие, нито да се пременява, нито пък да излиза на събори, тлъки, хора и седянки. Такава мома трябва да отбягва от всекиго, особено от мъж.
Змеят дохожда при момата невидим, но щом влезе при нея, той се преобразява в млад хубавец, момък като ангел. Той е видим само за своята драговница, а не и за другите хора. Много пъти залюбената мома бива завличана в пещерата, където живее змеят, и остава там, докато един от двамата умре. Децата, които се раждат, също са змейове.
Змейовете ядат хляб и пият вино. Хлябът се меси от брашно и се пече в големи пещи. Брашното се мели от жито, събрано от всичките ниви в околността, и то от най-първите и най-пълни класове.
Виното е много хубаво и гъсто, правено от най-първите и най-зрели зърна, обрани от лозята наоколо.
И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, комунига, перуника и овчарска тинтява. Ако момата, харесана от змей, се окъпе във вода, в която са врели тези билки, ще се излекува и змеят вече нито ще приближава до нея, нито ще идва в дома й.
Билките трябва обаче да бъдат брани на Енювден или срещу Русалската неделя. Може и на Русалската сряда …)
Виша вървеше по пътеките на старицата. Повтаряше думите й, а когато най-сетне се прибраха в къщи и баба Тушана сложи паралията, тя рече само „не съм гладна“ и като постла козяка в края на протритата рогозка, до огнището, сви се там и притихна.