Така минаха няколко дни. През деня хайдутите се упражняваха на бой е ятагани, борба и стрелба. Велко ги готвеше за нещо, защото е вре
Токораз Memo
184
Ятаган и Меч
мето езикът му ставаше все по-остър и рязък, виното намаляваше, а се увеличаваше храната. Всички усещаха, че войводата ги готви за някаква битка и ставаха все по-сериозни и съсредоточени. Манол и Кара То-зю даваха тон на всички останали. Яне опозна мъжете и откъм сериозната им страна. Това вече бяха истински хайдути и каупи - силни, съсредоточени и намръщени. Те бяха резки и лоши и Яне гледаше много да не им се мотае в краката. Вечер той се упражняваше с Велко, който го готвеше за кесиджия, а после Василка го учеше как да използва билките, да бае и да се грижи за духа и за душата си. Яне настояваше Велко да го учи на Бимбеловия начин на борене. Сега откри колко различни бяха двата начина - Бимбеловият и Боляровият. Някога, когато познаваше само борбата на неговия род, той смяташе, че Боляровият начин е по-добър, защото не беше познавал другия и го беше подценявал. После за известно време му се струваше, че борбата на Велко е непостижима и най-доброто нещо на света. По-късно започна да цени и двата начина и се опитваше да ги съчетае. Тава беше начинът да събере в едно двете най-силни борби и да се “въоръжи” с тях. Вече мислеше за борбите, като за ръце. Боляровият начин беше дясната му ръка. Той беше роден с нея, но не можеше човек да се бори само с една ръка. Така скоро разбра, че Велковите псхливански техники трябва да станат като лявата му ръка. И само с две ръце можеше да стане истински добър. Само с две ръце можеше наистина да се бори. Трябваше да бъде упорит и да направи двете си ръце част от себе си, без да има предпочитания към една от тях. Скоро откри, че е много по-трудно да съчетае двете борби, отколкото просто да научи Велковата. На много пъти се отчайваше и беше на път да се откаже, но той много добре помнеше, че иска да стане башпехливан. В живота му се беше появила възможност и гой трябваше да я използва. Отначало му се струваше, че предава Болярови, като учи техниката на Бимбелови, но после реши, че само така може да стане най-добър. Ако не се възползваше, щеше да си остане един от дългата върволица Болярови, победили или загубили от Бимбелови. Той искаше да бъде нещо повече. Най-добър! Трябваха му двете ръце! Трябваше да изучи врага докрай! След него може би щеше да остане само един род и това щеше да бъде Болярови, но вече държеше и Бимбеловата борба. След него Бимбелови щяха да бъдат вечно вгори. Яне внимаваше. Трябваше да спечели доверието на Велко и да изкопчи всичко, което той знаеше. Войводата като че ли не се досещаше за това, което той правеше и мислеше, и съвсем чистосърдечно му показваше всичко, за което той питаше. А Яне питаше и питаше. И оставаше понякога по цяла вечер да се упражнява. Не се знаеше още колко щеше да може да се
Ill том “Хайдут
185
II глава “Бачкъой
възползва от Велко, затова той използваше всеки миг, мислеше и се упражняваше непрекъснато, до пълно изтощение.
От ден на ден ставаше все по-добър. Скоро започна да дава голяма съпротива на Велко. Войводата, макар да беше много по-едър и тежък, скоро започна да чувства стоманения захват на по-младия пехливанин и все по-често се измъкваше на косъм от задушаване или тежко тръшва-нс. Скоро Велко трябваше да признае пред себе си, че сред Бимбслови няма толкова силен млад пехливан и че Яне е един от най-добрите, които е срещал. Ако беше малко по-голям и тежък, той със сигурност щеше да го хвърля. Момчето беше родено за пехливанин. Такава сила, бързина и издръжливост, никога не беше виждал събрани в един човек. Яне започна ден след ден да упражнява еленси в едно дебело дърво. Скоро ръцете му станаха като железни, а кората на дървото се обели от коравите му шамари. Мъжете гледаха как момчето всеки ден, бавно и упорито, удря ръцете си в дървото. Отначало се шегуваха. Имаше нещо смешно в младото момче, което всеки ден налагаше вековното дърво, но скоро и те признаха, че упоритостта на много по-дребния може да победи много по-голямото и изглеждащо по-силно.
Понякога на майтап мъжете караха Яне да им удари еленси в гърба и тогава усещаха каква разрушителна сила се крие в този шамар. Дори при лек удар той успяваше да накара гръбнаците им да изхрущят, като при счупване. Яне им разказа как с едно еленси беше успял да просне башпехливанина Кая и да го изпрати в несвяст. Разказа им за дядо си, който на младини беше успял да повали кон и да го убие само с едно еленси. Кауците иначе нямаше да повярват, но пред тях беше живото доказателство. А и Велко подкрепи Яне, като каза, че е чувал тази история и че конят е бил на Крилат Димо.