Ill том “Хайдут”
195
IIглава “Бачкьой”
най-различни начини: като невидим дух - сянка, голям и изпълнен с кръв кожен мях, който се търкаля по пътищата, човек без кости и без нос, с червени очи и метални зъби. Плаши се от вълк и куче, от остри предмети, катран, кръст и светлина. Въпърът, според народните поверия, излиза през малка дупка от гроба, но само вечер. Щом пропеят първи петли и изгреят първите слънчеви лъчи, той се прибира в гроба си. Ако не успее да стори това, се пръсва и от него остава само кърваво петно.
Слушай сега какво смятат кесиджиите! Това е много по-важно! След като човек умре, душата му обикаля 40 дни и не е нито в тялото, нито на небето. Кесиджийската душа, за разлика от душите на обикновените хора, които са християни и които чакат ред пред портите на Свети Петър, е душа, която иска да се прероди. Кесиджийските души обикалят из света и търсят тела, в които да се вселят. Най-доброто тяло, което душата на кесиджия може да си избере, това е тялото на жив кесиджия. Затова, когато кесиджиите разберат, че е починал друг кесиджия, престават да се бръснат, защото се смята, че ако се порежат, през тази пролука в тях ще навлезе вампирясалата душа на мъртвия кесиджия и те ще загубят своята собствена.
Най-страшното нещо е род, в който има много кесиджии. Понякога те приемат душите на своите предни. Сега само веднъж ще ти кажа защо Вълчан и Велко са Шейтанови. Ако до 40 дни след смъртта на човек неговата превъплътена във вампир душа не бъде унищожена, демонът може да придобие плът и кръв и става плътеник. Така той може да заживее сред хората. Ако се ожени, от брака му се раждат деца-вампир- чета. Те имат магически способности да гонят и да убиват демони. Наричат ги вампирджии, святочери, глогове, джадии или вампирари.
Убиването на вампири става винаги в събота, защото само в съботен ден вампирите остават да спят. Тогава джадиите се събличат голи и с ножове в ръце, и с кръстове на врата, тръгват да ловят вампири. Вампир се убива като гробът му се прободе с кол от глог или железен шиш. а в дупката се излива вряло вино или вода. Върху гроба се запалва огън от тръни. Понякога тялото на вампира, което е червено и подуто, се изправя и се промушва с кол.
След вампирите вторите същества са върколаците. Според някои от магьосниците те са много близо до вампирите, но според мен са съвсем различни. Някъде върколаците ги наричат вълкодлаци. Това е същество между вълк и човек и показва превъплъщението на човек във вълк. Най-често се олицетворява от страховития вълк водач Куцалан. Според ке-сиджиитс върколаците са превъплътени мъртви души на кесиджии. Те освен във вампири могат да се превъплътят и във върколаци, защото обикновено се смята, че хората, които са пролели много кръв, се пре-
Токораз Memo
196
Ятаган и Меч
въплъщават във върколаци. Представите за върколаците са свързани е така наречените Вълчи празници. Последният от тези празници е посветен на Куцалан. Така се наричал предводителят на вълчата глутница. Той е куц и е най-страшният и кръвожаден от глутницата. Върви последен и затова в негова чест се празнува последният ден от празниците. Наричат го Куцалан, но всъщност истинското му име е Вълчан.
Третите същества са караконджолите. В Родопите им казват поганци. Кара означава черен, а конджол - страшилище. Представите за караконджоли са много различни. Той е страховит мъж - куц, едноок, е рога, опашка и космато тяло. Превръща се във вълк или куче. Много от хората смятат, че караконджолите обикалят места, където се колят коледните прасета, облизват кръвта и изяждат пепелта. Затова се забранява да се изхвърля пепел през Мръсните дни.
Четвъртите същества са таласъмите. Представата за тях се свързва със задължението да се пренася жертва при строеж на къща, черква, мост, кладенец или чешма. Вярва се, че ако в основите на всяка сграда не е заколен курбан или не е пренесена жертва, тя няма да бъде трайна. Чувал си навярно песни, в които се пее за вграждане на сянка в темелите на сграда?
- Да, чувал съм!
Яне дори си спомни една песен, в която се говореше как точно става това. Припомни си думите на песента, как майсторите измерват, е червен конец, сянката на човека или на неговата стъпка и го зазиждат в основата на строежа. След 40 дни пострадалият умира и душата му се превръща в таласъм - нощен демон, който живее завинаги в постройката и я пази. Таласъмът е невидим дух, сянка в бели дрехи, млада невеста или животно.
- Кесиджиите смятат, че те са сенки и всеки един от тях трябва да се вгради в основата на сградата, която всички кесиджии изграждат чрез сенките си. Какъв беше духът, който си срещнал?