- Много хора смятат - каза Велко, - че от исполините са останали само така наречените елински, жидовски или латински гробища, които представляват огромни камари от камъни. Когато днешни хора минат покрай тях, трябва да хвърлят камък върху тях, в знак на анатема. Василка обаче смята, че някои жидове не са изчезнали и са успели да имат деца от средни жени, които Бог създал след тях. Днес такива са почти всички хора. Такива хора не могат да прескочат къпина и не могат да станат кесиджии. След средните хора Бог решил да създаде най-съвър- шените същества, затова създал змейовете. Женските змейове се наричат самовили. На тях обаче им било много трудно да имат деца, затова змейовете започнали да си вземат жени от средните хора. Самовилите, като останали сами, не можели да бъдат със средни мъже и станали вещерки. Така с времето останали много малко чисти змейове и самовили. Днес във всеки един човек има среден човек, къпинчо и змей. Има десетина човека, които са змейове, тоест змейското в тях е повече.
- Защо да не могат да станат кесиджии? - учуди се Яне.
- Не могат! - твърдо отговори старата жена.
Тримата се прибраха. Този ден Яне само лежа и яде. На следващия ден щеше да участва в борбите близо до Станимака. Освен това Велко
Ill том “Хайдут
199
IIглава “Бачкъой”
му беше обещал, че ще му купи кесиджийска кама.
На другия ден тръгнаха още от зарана. Яне и Велко излязоха през тайния вход, а там ги чакаше старата жена, е два оседлани коня. Единият Яне много добре познаваше. Това беше огромният висок и тежък кон на Велко, който той беше забелязал още в Боляровия хан. Двамата щяха да яздят до мястото, на което щяха да се проведат борбите. Така щяха да стигнат много бързо и нямаше да се изморят.
През пялото време, докато бяха стояли в стаята, Яне беше питал и Велко, и Василка, как се казва селото, в което е къщата, но чак сега яздещият до него мъж му каза:
- Селото в което бяхме се казва Козбунар или Дълбок извор на български.
Чак сега Яне разбра, че през цялото време са били в къщата на Велко Кесиджи.
- Защо трябва да се боря? Не е ли опасно, ако ме срещнат Кая, Кара Мустафа или Али Бабаджан?
- Опасно е, дори много! Но ние не се страхуваме и не бягаме от трудностите! Да бъдеш кесиджия означава винаги да пазиш самообладание! Каквото и да се случи! Запомни, нашето предимство не е в силата или в бързината, а в търпението и самообладанието! Това са нашите най-опасни оръжия!
Кесиджията ми предаде един документ, а аз трябва да взема друг такъв, защото те са само два в света и докато не ги взема и двата, паметта на баща ми е застрашена. Така че ти ще трябва да отвлечеш вниманието на турските пехливани, за да мога аз да взема втория свитък.
- Нищо не разбирам! Как така ще привлека вниманието?
- Свитъкът, който искам да взема, по-скоро да си върна, е в Кая или в Кара Мустафа. Той е много ценен и те не се разделят с него. Аз знам, че и двамата ще са там, затова те вземам с мен. Сигурен съм, че щом те видят те ще тръгнат след теб и така аз ще ги издебна и ще взема документа.
- Откъде знаете, че свитъкът ще е у тях? Знаете ли какво има на него?
- У тях ще е, защото това са указания за най-голямото съкровище в света!
Ако не беше видял купчината скъпоценности във Велковата дупка, Яне би се усъмнил, но сам много добре помнеше и сега веднага повярва.
- Виждал съм ги! - каза Яне.
- Не! Не са те! Става въпрос за съкровищата на Вълчан войвода, които са много повече от тези, които ти си виждал. Дори Кая помоли да го назначат за управител на Станимашката кааза, само и само да открие местата на съкровищата. Затова той ме преследва.
Токораз Memo
200
Ятаган и Меч
Яне се замисли. Значи не заради него Кая и Кара Мустафа бяха останали в Станимака.
- Ами ако ни заловят, какво ще правим? - попита Яне. - Кая и Кара Мустафа сигурно няма да са сами, а с аскер.
- Няма да ни заловят? - твърдо каза Велко. - Но дори и да те хванат, ти не им трябваш, а аз и китаба*, така че няма да те убият.
Вместо да “събере” мислите си преди борбите, които все повече приближаваха, той мислеше върху думите на кесиджията. Скоро проумя колко много ще рискува. Може би в плана на Велко влизаше това да го хванат. Той щеше да бъде само примамка. Това не му харесваше, но нямаше какво да направи. Най-накрая наближиха мястото. Велко го накара да запаше ятагана на Кара Мустафа. С това Яне се убеди, че е точно така, както си беше мислил. Той искаше още повече да подразни турските пехливани, а Яне щеше да го отнесе. Може би затова през цялото това време Велко беше раздухвал историята с това как Яне е победил само с един шамар султанския башпехливан и как е взел ятагана на Кара Мустафа. Момчето се чувстваше излъгано и чак сега разбра колко стар и обмислен е планът, в който сега участваше. Дали това, че Велко искаше да го научи да стане кесиджия, не беше лъжа? Спомни си обучението на кауците. Те сигурно също щяха да имат някаква задача в плана на Велко. Колко голям ум трябваше да има човек, за да може толкова отдалеч да изплете паяжината, да улови в нея толкова много хора и да подготвя нещата толкова дълго време?