- Като отидеш в тълпата, търси Манол или Кара Тозю! Те ще ти помагат в борбата - каза Велко.
Така двамата се разделиха. Яне дори не се обърна, а се опита вече да мисли само за борбите. Намери лесно Кара Тозю и Манол, които също го търсеха. Двамата мъже помагаха на Яне да се приготви за началото на борбата. Те му дадоха киспет, намазаха го с дървено масло и го загряваха. Яне непрекъснато си спомняше първия път, когато се бори тук. Спомняше си наставленията на дядо си. Сега двамата мъже не можеха да му бъдат много полезни. Щеше да е много по-добре, ако Велко беше при него, но Яне нямаше право да се оплаква. Сърцето му се свиваше при мисълта, че когато излезе на алая да се бори Кая, Кара Мустафа и Али Бабаджан ще го видят. Не искаше да мисли какво ще стане. Знаеше, че борбите са свещени и турците няма да посмеят да го нападнат и задържат по време на борбата, но сигурно след това щяха да го арестуват. Той беше сигурен, че ще изчакат първата борба, защото и тримата бяха пехливани.
*китаб - документ
Ill том “Хайдут “
201
11 глава “Бачкъой”
Докато мислеше това и се беше оставил в ръцете на двамата, изведнъж Яне застина. Пред очите му минаха двама мъже, единият беше облечен в дълго черно расо. Въпреки това Яне веднага го позна. Това беше приятелят му Инокентий. Той спонтанно се изправи и поиска да последва младия проигумен. Толкова много искаше да го поздрави и да го разпита за живота му. Сети се за Момчил и му стана тъжно. Мъжете обаче го натиснаха да седне, защото помислиха, че той става, за да отиде да се бори, а те все още го приготвяха. Те знаеха, че е нормално да е нервен, затова силно го натиснаха към столчето, на което беше седнал. Не само това, че го натиснаха, накара Яне да не стане, причината беше по-скоро вторият мъж, който вървеше зад презвитера Инокентий. Това беше омразният Никодим. Той се беше наперил като паун, препасал кожен силях, в който беше напъхал няколко пищова. От там стърчаха и седефените дръжки на два ножа и на пищова, който беше отнел от Яне и с който се беше опитал да го убие. Ръката на Никодим беше увита с парчета плат и превързана за врата му, като че ли е била счупена наскоро. Нямаше съмнение, това беше сегашният башпандур на Араповския манастир. Яне отново скочи, но този път, за да се разправи с човека, който беше опитал да го убие. Мъжете пак го натиснаха да седне. Защо Инокентий и Никодим бяха тук? Може би търсеха сред пехливаните момчета, които да попълнят пандурската дружина?
Скоро извикаха името на Яне. Манол беше решил да се бори с името Яне Манолов. Той излезе на алая. Първият му противник беше един голям, космат и страшен мъж. Той беше як селянин, с големи мустаци. Когато го приближи, Яне щеше да се задави от миризмата на пот, чесън и някаква мазнина. Българинът явно беше решил да се намаже със свинска мас, защото знаеше погнусата на турците от свинете. Като видя Яне, човекът се засмя и се обърна към своите хора, които започнаха необуздано да се смеят. Явно мъжът им беше казал нещо подигравателно за него. Яне се намръщи. Беше решил да се бори умерено и да побеждава, без особени усилия, като отдели внимание и на околните хора. Не искаше Кая и хората му да го изненадат. Сега обаче не му хареса начинът, по който мъжът тръгна към него. Той правеше някакви гримаси, като че ли искаше да се подиграе с него.
- Ще те изгризкам! - каза мъжът и си предаде страховит вид. Освен това заплашително се спусна към Яне, за да покаже, че противникът му го е страх. Яне не разбра какво става, замахна с всичка сила към нападащия го мъж. Ударът изплющя и за свой срам мъжът зави като жена. Въпреки силното еленси, Яне не успя да хване мъжа, защото той се беше намазал обилно с гадната мас, която не можеше да се изчисти с еленси.
Токораз Memo
202
Ятаган и Меч
След няколко опита мъжът пак се съвзе, опита се да сграбчи Яне и да го притисне във вонящата си задушаваща прегръдка. Момчето усети това, изтегли се назад и отново удари едно еленси, с лявата ръка, в гърба на мъжа, при което той се огъна като вейка в ръцете му. Нямаше как да хване мъжа и да го трътне на земята. Тогава Яне се сети за една техника, на която го беше научил Велко. Той я наричаше курт капан или вълчи капан. При нея човекът наистина се чувстваше като във вълчи капан, без да може да помръдне. Яне скочи и направи курт капан. Мъжът беше победен така, че сам нс можа да разбера какво точно се случва с него. След борбата неговите хора му разказваха какво се беше случило, а той мяташе злобни и отмъстителни погледи на много по-младия пехливанин.