- Хайде!
Двамата запълзяха нагоре. Когато стигнаха до пропастта, Манол се просна и тръгна да преминава. Чак сега Яне разбра. Това беше изсъхнал дънер на едно дърво, което мъжете от върха бяха проснали над пропастта. Яне гледаше как Манол пълзеше по гладкия ствол и целият изтръпна. Опита се да погледне надолу, но нищо не виждаше, само е лицето си усети бездната. Ситни капчици като че ли летяха нагоре и полепнаха по лицето му. Тялото му беше изнурено и мускулите му се бяха вдървили. Напрегна сили, но под корема му нещо започна силно да трепери.
- Хайде, Яне, давай! - чу вика на Манол. - Тръгвай по дървото!
Яне опипа дървото. То се беше разлигавило от дъжда и беше станало хлъзгаво. Пътеката беше разкаляна и Яне не можеше да се придвижи напред към ствола. Въпреки това гой легна и бавно запълзя. Чувстваше се много зле.
- Мечка страх, мен не страх! - каза си тихо той и тръгна. Пълзеше бавно и вече целият беше върху ствола. Отдолу чувстваше бездната. Тя беше страшно дълбока и имаше чувството, че го притегля. Как Глигорко, Манол и Кара Тозю бяха минали преди него? Тогава стволът сигурно е бил по-сух. Сега обаче той се хлъзгаше и Яне почти не помръдва
Токораз Memo
212
Ятаган и Меч
ше. Изведнъж усети как се хлъзга настрани. Тялото му се изпълни с ужас, а викът застина на устните му. Чувстваше как стволът бавно се извърта. Мъжете пред него викаха нещо, но какво? Яне се вкопчи с всичка сила в дънера.
- Поддава! Поддава, земята е мокра! Дръжте! - крещяха мъжете.
- Яне, дръж се! - крещеше Манол.
Яне се държеше, но въртенето на ствола продължи и скоро усети как увисна. Краката му висяха над бездната. Държеше се единствено с ръцете си, които беше сключил около дървото. Опита се да повдигне краката си. Беше толкова добър на маймунски бой, но мокрите дрехи му пречеха и така си остана, увиснал над бездната. Мъжете опитваха да издърпат ствола към тях. Яне само висеше, нямаше какво друго да направи. Струваше му се, че това продължи цяла вечност. Най-накрая почувства как силата на мъжете се увеличи и те го изтеглиха. Яне така се беше вкопчил и мускулите му бяха толкова вкочанени, че дълго не успяха да го отделят от дървото. Целият трепереше. Макар да беше лято, той чувстваше как е премръзнал и целият се тресе. Дълго време не успя да повярва, че е жив и че е прескочил пропастта. Как щеше да се върне назад? Не искаше сега да мисли за това. От ужас беше забравил и за турците. Отдолу се чуваха пронизващите звуци на зурни.
- Направили са огромен бивак. Сигурно са няколкостотин - каза Диньо, който ходеше да види какво правят турците долу.
Чак сега, като се огледа, Яне разбра, че основната помощ, в критичния момент за неговото измъкване, беше дошла от Велко. Да, горе на самия връх, който беше гол и само с трева, беше запален голям огън. Буря също беше тук. Отначало тя така се радваше на Яне, че чак го болеше, като го подпираше с големите си лапи и го удряше с опашката си. Облиза го целия, с огромния си топъл влажен език. После като че ли разбра, че стопанинът й не е добре и се сгуши кротко в краката му, сякаш да го пази. Точно срещу Яне седеше Велко. Как мъжът беше успял да стигне преди тях до Караджов камък, Яне не можеше да си обясни. Това още повече затвърждаваше у него усещането, че Велко не е просто демон, а е самият Шейтан.
- Хадут Велко, какво стана долу на борбите? - Яне не се стърпя да попита.
- Нищо! - Велко явно не искаше да говори, но Яне го изгаряше любопитство.
- Победихте ли Кая?
- Не, Кая наистина е много добър пехливанин!
- Загубихте ли?
Ill том “Хайдут
213
II глава “Бачкьой “
- Не, не загубих, но и не победих! За мен е по-важно, че вие сте живи, аз съм жив и изпълних задачата си!
- Изпълнихте ли задачата си?
-Да!
Останалите хайдути слушаха внимателно, а дъждът все така валеше ли валеше. Те държаха огъня висок и силен, за да не може дъждът да го изгаси.
- Взехте ли записките? - с особен интерес попита и Теофил.
-Да!
- Там сигурно пише и за баща ни поп Мартин, и за Браила.
- Не знам, но и двата ръкописа са у мен.
- Кога ще ги прочетем, войводо? - попита Теофил.
- Защо не сега? Аз нямам тайни от никого от вас!
Всички много се зарадваха. Тук се намеси Яне и другите мъже се намръщеха, защото ги прекъсва. От одеве те бяха наметнали треперещото момче с дебел ямурлук, който го пазеше от дъжда, но не го стопляше. Според Яне студът, от който го втрисаше, не беше природен, а душевен и беше вътре в него. Той го беше превзел отвътре и нямаше бягство от него.
- Войводо, как ще се измъкнем от тук? Можем да се защитаваме, но не и да победим или да пробием блокадата!