Останахме сааде тримата. Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата. На връх Господен и върза очите с червен баръш и я държа тъй срещу слънцето полвин сахаг. После и рече да се обърне и върви тъй е протегнати ръце. Там дето и падат пръстите дума издълбахме…
Тук ще е главният нишан. Мери попе аршините. На везнето и на гладкия камък на залез от прага изчукай 16 на колкото е години Фатмето. Аршините писвай сичко на тапията, са 38 от главния нишан там е търкало и в него ръка. Туй е то ръката на Фатмето направена от зиф и бурач и гледа на изгряло слънце.
Страшен човек е Вълчан. Той искаше да освободи Българското. Да откупи със злато мурабето от русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царе не повярва, че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите.
Страшен човек е Вълчан. Той не знае, че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него, щото нещо ме блазни, че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се, че и мене може да убие.
Преди двадесет години на път от Цариград за Солун се другаруват Вълчан в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли добре балкана към Троянския проход. Вълчан му дума че на пръсти. Тогаз дядо Ставрус му открива че по персийска тапия знае там скрито голямо имане з одаите на една пещера и че има тапия за одаите. Вълчан кат повярва за дели човекът бил стар и мъдър и дигат се двамата идват тук. Туй
Токораз Memo
216
Ятаган и Меч
било пролетта, но чак септември след голямо лутане и дирене намерили ода. Вътре 193 кюлчета по 15 оки едното. Кръста божи аз съм ги броил и… сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръст по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чатала-та бука в средата на Редия трап там дето са били полугаритс и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели.
После Вълчан изуква, че туй имане ще да е малко за мурабе и заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора. И то тъй с времето можа и мене да земе. После взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци. Събрахме бая жълтици и много други разни жунжурии. Пък тогаз Вълчан проводи даскал Никола нам верен чиляк от Битоля дето беше учен човек, ходил из странство и носеше купешки гащи. Отиде чак при Руския цар Николай. Кат се върна донесе, че царя казал, че ще проводи чиляк да провери на място вярно ли е туй, че има толкоз злато дето уртувал и дето го видял. Цели три години сме го чакали на смени у наш чиляк в Русчук. Биде уговорено, но не дойде и тогаз се Вълчан много ядоса. Той кат се ядоса сече букач-ка кат врат с ятагана наведнъж с един удар. И тъй намери колая на сички от четата. Лека им пръс. Остави саде мене и Фатмето. Сетне повика арнаутите дека преместиха марата на друго място. Зазидаха главния ход и натегнаха кюските. След туй им даде по калпак жълтици, но на Кози брод ги изкла до един. Че умрелия най-мълчи. Жълтиците им заровихме под клена.
Сега, нека отворя дума и за Фатмето, че бая са му работите, че и умна му е кат везира, а ръката кат на кирасир. Туй е втора жена на Вълчан. Аз ги венчах на Еньов ден под кръстатия бук и ги благослових. Първата жена на Вълчана беше хубавица из Охрида. Жена рядко има кат нея. А Вълчан е мъж дето рядко се ражда. Колкото е висок толкоз е силен. Пъргав е кат котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха, а кат раз-махне ръка и метне ножа дръви кат ръката отсича. Косата му е черна и лъщи кат уния черни кумини що са в марата. Фатмето най-обича да си играе с него. Инак той е много милостив и благ, а е гневен и студен кат се ядоса. Лицето му става лиска и му затреперва лявата ръка.
Първата му жена бе отвлечена и съшкясана от бея на Итапра кьой. Скри я в харема. Тогаз Вълчан си оскуба коси и угриза чирените на кри
Ill том “Хайдут
217
II глава “Бачкьой
вата кама от злоба. Три дни нападахме чифлика, но той я беше отвел в одринските сараи. Най-сетне запалихме чифлика и Вълчан зема десетгодишното му кадънче - второто дете на бея. Доведохме го в балкана. Искаше Вълчан да го коли, но що стана… Заела тавана и пода на мара-та с кожи и все му печеше мръвки от млади елени. Порасна бая и все вървеше е Вълчана. Къмти след четири години ги венчах. Макар и тур-че Фатмето е най-хубавото момиче дека са виждали очите ми. Лицето й като пречиняно, очите зелени буки. Вълчан я научи да гърми и язди кон. Сетне тя уби двама от комитите дето я задиряли.