Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Тя е най-млада и ще е късметлия. Тук в балкана е най-потайно. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва, а мене все ме тегли да пиша. Работа друга нямам. Трябва да бързам, щото ще напущаме Орлите почнаха да се качват на минаретата, а уная стръвница удави един кон. Времето взе да яснее. До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа.
Главният белег на нишаните е Минаре таш, но не това дето е под Игрилото, а това дето е на 120 копрали от Хайдушкия извор и на човешки бой високо към залез. На Минаре таш има 7 тапи оловни. На залез в пи-зуля има сребърна барутчийница и тъпкан пищов и книга. От него ще почне сичко е писано в другата тапия. Тъй рече Фатмето. Тъй рече Вълчан да има две тапии за едно нещо та зора да е голям, ако наслука някой найде едната. Горския проход по билото на юг до дола на Чауша. Из него край варниците надолу под рогача до… После по първото дере до Злото място при Редия трап отдолу до Хайдушкия чучур. Оттам вече копрали ге до нашето Минаре таш. Може и под реката на Троянските колиби над манасгирчето до сухото дърво под свода до сливането на Хайдушкия чучур. Там мястото е зло и човек се бърка. Тук писвам туй, повече не бива.
Горе на рогача има два черепа еленови с 100 желтици. Левия рог се подава извънка. Който ги найде зло да не мисли и хортува и добро да струва. Туй е то.
Одовиге за марата са 4, но сега има само един. Без гая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй… баш, който е през целия улей дето върти камъка. Там ми се удави копоя и работа е само за пъстърва. Вътре има вир дето ловяхме на корем. Но Вълчан дигна и гръмна камъка и затрупа сичко. Водата човна по друго място… Третия от дето бе главният се ходеше по полица с кон. Там арнаутите зидаха дебел зид, я го знам. Цяло лято ни
Токораз Memo
218
Ятаган и Меч
отиде. Натрупахме много пръст и камъни и насадихме малки буки… пък и да личи няма да е наше време да се мине от там. Имаше един од къмто дупката, но е задънен. Дето беше… момчето я затули с капак и отгоре пося люляка. Миналия месец се навъртаха човеци някакви, но нека се навъртат во веки веков. Намерят ли го ще видят, че е бош лаф сички там ще останат.
Сега мястото дето може да се влезе и излезе кат се носи по-малко пари. Нека се чете много пъти, та да се запомни, щото не ща някой да се обръща в гроба заради мене. Него ще намериш кат почнеш от Минаре таш, там по аршините до пизуля. Вътре в кърпа везана от Фатмето е увита другата тапия. Не лъжи се по оная тапия дето казва за камъка дето мяза на бабичка да носи съчки. Туй са Вълчанови дяволии да очуква камъните и да дяла нишани. Туй е отиди ден чувай чуко. Кат сапикясаш малката цепнатина дето надолу не бие на око през нея мушни се макар и със зор вътре. Там е широко кат одая. В средата има овърлак таш и по нищо не личи и недогажда и види се там е сичко. До полигатото отгоре ще найдеш чиличен кол и манжалъци за копане разрини камънака и то гърмоли. Камъка е тежък и под него е плочата. Нея ще дигнеш без зор щото пирин-чена халка има. Да си окумуш. Тогава ще зейне пропаст, не се бой запали борини и се мушни. Само много ум, че си мъртъв. Надолу водят 14 стъпала забити в скалата. Мазани са с меча мас да се лъзгат и да не гният. Умно. Стъпвай с обуща или опинци. Тринайстото стъпало не бутай с ръка. Има бодли. А те бодне шип ще ти причернее и одма умираш. Мазано е с вечна отрова. Вълчан праща човек в Алжир за нея. Туй е ключа делим. Правено е за рахатлъка на марата. Слезеш ли долу ще видиш напред буйна вода. Да не ти посече умъ да газиш. Водата ще те отнеме за бърже. Там дето си в дупката има гьжува. Хвани се за нея и крачни оттатък що мястото е тясно. Има една могила от пясък. Там е закопан моя копой, дето ми беше верен кат чиляк. Близнал завалията отровата и се гмурнал в реката. Мене ми е още жал за него. Кафталията го направи от оросан, та да си го гледам… там мястото е широко и прогледно. Върви нататък до-де стигнеш горната капия пак умната. Кат махаш мандалото не стой зад нея. Отвътре ще се опне черен шиш. Ще мине през тебе. Едвам с Вълчан опнахме червото та го поставихме. Не е изгнило. Мазахме го с меча мас. Умната. Кат минеш вратата ще се ядосаш, нищо. Една дупка човешки бой и няма дъно. Вълчан викаше че влизаш вдън земи. Чиляк кат върви светлината почва да гасне, ще го дострашее и туй то. Ха сега де ли е марата. Сичко било вятър духа. Бъди рахат. Списвам ти да носиш въже. Върни се от вратата вътре. Има една дупка и види се чагалата кука кат се възкачиш тръгни по полегатото, сега нагоре. Там е лесно. Има ситен пясък. Стените са гладки. Горе има шушулки. Виж по стените висят ли вълчановите