Ill том “Хайдут”
219
IIглава “Бачкьдй”
дяволи и таласъми… Той беше малко зограф. Там изписа Фатмето, но е гъмно и не си личи. Горе ще се заравни. Ще излезеш в равна одая. Там е бая тъмно и повратно. Туй ни беше конюшнята. По 20 коня са стояли и 4 юници, а и 60 овце още влизат. Там са каменните ясли, копрали, самари, ведра и въдълъци има. Много сухо и парно е мястото. Преди имаше две дупки отсветник та гледахме насреща, но Вълчан ги гръмна. Сега бледнее. До едната дупка имаше орлета. Ние ги хранехме с мръвки. Фатмето им правеше в един сахан попара от преснак и не ги беше страх от нази. Мъжкия беше бая голям и отмъкна веднъж бут месо, но Вълчан не даде никому да го барат. В конюшнята ще видиш началото на зида дето беше големия од. Сега там не се преминува. Бетер скала дебел е и отвън нищо не личи. В калната одая има бъчви и едно буре с ракия. Вълчан я обичаше. Мене ме господ бог опазил. Чуваш ли нещо нейде страшно да бучи. Тръгни направо. Ще стигнеш собата дето стояха комитите. Нарите са послани с папрат и кожи. По стените висят оръжията им. Буретата са пълни с барут. Не оди близо с огън. Преместихме ги тук га излизахме. Инък тук колкото огън се е изклало, колко клади са изгаряли в ъгъла до комина, колко мръвки са се опекли. От тук през един жам дето турихме се виждаше целия път. Там всякога стоеше часи и горе на Кучешкия зъб дето излизаше от одаята. Върви по бученето на плочата ще видиш вода да пада. Вдясно на пода има една полица. Тръгни по ней и се мушни зад водата. Тя пада отпреде и ще видиш дупка дето се влиза приведен и подир се изправяш. На 50 крачки ще видиш врата от чилик. Ключъ е отдолу. Мазан е с меча мас. Умно пак. Отключи и ритни вратата с крак, щого има отгоре кюлче злато на спринец и долу пада. Ще те убие. Туй е то стаята на Вълчан и Фатмето. Цялата с кожи послана от дюшемето до тавана. Мендерлъка е послан от Цариград. Сички собтенлъци и басмалъци са зети от керваните. Фатмето правеше разни полици та мяза на сарай. Вълчан имаше сабле гречко с златна хватка. То виси над заглавето над мендерлъка. Саде от тук веки са влиза в марата. В главната възглавница е оставил Вълчан тапия. Там е писано как да влезеш в средната врата и що да сториш. Аз не знам що е писано в нея. Отвориш ли ще видиш марата. Веки не ти трябва светлина. Вътре е кат разбутана жарава като кога сме вол пекли. В лява страна са раклите с кюлчетата. Редени са по 3 едно въз друго, 192 са и с онова над вратата са 193 сичко. Има 5 камари с желтици по отделно по тежина и род. Бройките са писани на бакърсно платно при първата камара. По навътре на две кожи телешки са исипани разни златни жунжурии, чепрази, обици, гривни, пръстени и други. В една кошница лескова има разни безцени зърна. Има едно златно табло султанско. На него и траяха Вълчан и Минчо ковача. До тях на полигатото има кринче дето вътре е послано с кадифе. Има в него гердан дето акъла да ти зайде. Земахме го
Токораз Memo
220
Ятаган и Меч
от Вешни преслоп кога бастисахме азната. Пазвантоглу паша го праща на султана армаган. Тогаз земахме 5 товара злато. Конски товари. Има чук и други работи но нс са важни. За да носиш от тук тази тежес е зор работа. Има друг начин. Ще свърши работа. В края на раклата има полигага сводница. Кат вървиш нагоре към кората кога стъпиш в средата ще видиш дупка… от едина до другия край са 26 аршина. Мерено е с въже. Там човек не може да мине, щото е право надолу и тясно в горната пещера там има разни дупки и без тапията не се знае главната дупка, за която хорту-вам. В марата да влиза сал един човек. Туй е моята и Вълчанова клетва. Другия да стои горе. Да пусне въжето и сак. Държане туй е то. Да знайте с къв зор е било как сме се трепали с време и кръв. Веднъж кога бяхме взели азната от Ловчанската кааза на Велики трапа ни огради аскер. Цял табор. Ний бяхме 15 човека и 5 товара злато земахме. Вълчан остана да гърми по аскера на Кара Асан, но 9 пехливана се хвърлиха отгоре на Вълчан. Той наръга един с кривата кама, но другите се хвърлят върху му и го хващат и връзват. Закарат го чак привечер при голямата войска на Ибрахим бей, дето била на бивак. На поляните под боаза. Вързан го закарали в шатрата. Но къде един сахата през ноща се отвързва и удушва едина чаен. Другия гръмва в главата зема коня на бея и си дойде по икиндия весел кат че бил на моабет. Фатмето го беше жив оплакала. Много е арно то, но немой сякаш ми легна на сърцето, щото е туркинче. Аз я не понасям да знайте, че голям е бил зорът и много са главите отсечени.