Вълчан е баш чиляк и народен. Той намери колая на комитите, че искат много от тях да богатеят и си гледат рахатлъка, а той си имаше на акъл мурабе с турците. Под Гедик връх се скара с Мудакат Пантата, че онзи иска Вълчан да му чини с воля и саде той да казва горските работи. У Пантата бяха 12 човека а у Вълчан 10 човека. Щеше да стане поразия че Вълчан е бая припрян, но моя кръс и клетвата ни избави от гибел. Бяха се вратили за камите та да се колят, а другите бяха настръхнали. Нейсе мина се по мирно. Били са страшни работи.
Аргели чиляк самичък от марата не ще излезе жив… Инак, нека е благословено туй дето ще стане с тия много пари.
Аз поп Мартин Русчук.”
Когато спря да чете, Теофилакт се обърна към Велко.
- Това е написано от баща ни поп Мартин.
Яне гледаше Велко и разбра, че той е син на Вълчан, а майка му е Фатмето. От одеве като че ли се беше отделил от действителността и сънуваше с отворени очи. Разказът на поп Мартин оживя пред очите му, а явно пред очите и на останалите мъже.
- Искаме и другия китаб! - след като се стреснаха казаха мъжете.
Ill том “Хайдут
221
II глава “Бачкьой
Теофилакт разтвори книгата, но преди да започне да чете той погледна Велко, който кимна и така даде разрешение за начало на четенето. Попът зачете е равен глас все едно изнасяше проповед и Яне отново потъна в разказа. Отдавна вече беше забравил турците и безумната ситуация, в която се намираха. А Теофилакт четеше:
”В лето 1665 обрахме и заклахме Манук бей. Пресрещнахме го до село Армени. Земахме 32 товара и колата дето бягаше. Парите и кочията скрихме в пещера над Армените. Там изписахме кола с 4 коня. Тогаз наскоро обрахме сараф Яко. От него земахе 70 оки злато. Него заклахме и парите при колата турихме. В 1671 обрахме хазната с 6 конски товара и тях при колата турихме. С нази имаше 12 души гурци. Те се уплашиха Вълчан да ги не изколи и избягаха. Земаха колкото можаха да носят. Тогаз Вълчан и попа рекоха да местят парите. На 6 август пренесяхме парите 70 души с 9 катъра и колата. Минахме черния пясъчен дол и стигнахме помежду Трънето и Гарваните. Спряхме в гората на една поляна. Там ни вързаха очите. Вървяхме къмто четвърт саат и тогаз ни развързаха. Бяхме на каменливо и пропастливо място. Под канарата има пропаст и се дели една пещера. Отива под скалата навътре. Там нанесяхме парите в торби по 20 оки едната. Вътре е файтона без колелата. Те са отстрана. Парите накрае редихме и затрупахме с камъни подирс файтона и пак камъни и накрае зазидахме дупката със сух дувар. Мястото е много сарп и добиче не може да мине. Гората е едра и редка. На връщане Вълчан и попа пак ни вързаха очите. На поляната ни отвързаха. Тръгнахме за нашто място. Вървяхме къмто един саат. По пътя заклаха трима наши другари. Заровихме ги до пътя. Турихме по един фес пари до главата. Гробовете заличихме с дребни камъни. Вълчан се беше много ядосал дето чели крачките. Живяхме в една дълбока пещера помежду две долчини. Тя е на залез слънце. Там извира вода силна и чиста под скалата. Под канарата на една малка поляна има голям камък. Над камъка има една торба пари увита в една козя кожа. Заровена е накрай скалата до личен камък. Там е Червената скала и има голяма пещера. От нея пещера къде изгряло слънце има 3 дупки. В едната изписахме колата с 4 коня и задното колело счупено без наплата. Под него копай има една торба пари. Там канарата е обвита в бръшлян. Наблизо има наш проход и една тясна поличка дето сега е откъсната и близо до дупката се не оди. Вълчан гръмна полицата. Падна цела долу къмто 10 аршина. Отдолу дупката се не види. Много е тясна и лоша за влизане. С лево рамо напред настрана саде се влиза. Дупката е висока къмто 10 аршина. Другите пари са в нашето място. Скоро турците ни изнамериха и тръгнахме да бягаме. Бяхме с 9 катъри 30 човека. Навред бяха се
Токораз Memo
222
Ятаган и Меч
турците пръснали. Отидохме на поляната на Кулника проход, ала видяхме, че турците вардят и не мой се мина с катърите. Беше вечер. Тогаз се реши да заколим катърите. Одрахме ги и ги хвърлихме в една земна пропаст в крушака. Сички взехме пари кой колко може да носи. Другите ги увихме в кожите на катърите и ги хвърлихме в един геран. Той е на римското кале къде прохода. Нахвърляхме много камъни докат покрият водата. От него геран се е вадило вода е синджир и е срязан камъка колко да си туриш ръката. Герана е самороден от едната страна с малко зидано. Същата нощ се пръснахме и хванахме балкана кой де му видят очите.