Влязахме и с наши очи видяхме купища злато. Тука оставихме при римските и наште. Вълчан войвода извика - Днеска България има зла
Токораз Memo
224
Ятаган и Меч
то, ала няма свобода. Дано Бог бъде милостив да помогне, та честен българин тия пари да найде и умен да е, та тайните да разгадай. Чс много са римските пари, ала силни отрови и страшни секрети ги вардят. Нищо не барай. Наши трима другари умряха. Отровиха се. Погребахме ги на втория кат при чучура. Другите наши другари що бяха от турци избити са на долчината при самородния мост. Над моста са. Тогаз люта битка стана, че турци ни издадоха.
На 600 разкрача от моста беше нашта воденица. Черкезите я запалиха. На воденицата кат идеш нагоре по венеца ще тръгнеш. Давай по полицата на канарата къмто 700 крачки. Там са две пещери. Едната е опушена. Ще влезеш вътре на ребро. Ще видиш опушено. Гледай право надолу е кат цепкол. Спусни се с въже до 20 аршина. Там отстрана изчисти 3 аршина камъни. Дупка ще се отвори. На тоз ход са страшни капани. В голямата пещера и там има дупка, ала пак на капани налиташ. Срещу воденицата има канара. Тука извор извира. Сега е чешма. Ний я правихме. Там под бръшляна изковахме каруци. Давай още нагоре е другата воденица. Вътре кат влезеш водата е прекарана през сечена скала. Насреща през реката е чучура. Там на камък отстрана изковахме конче и бричка. На 10 крачки писахме на голяма римска плоча с нечетно римско писмо нашо писмо. Гледай на средата на поляната. Там има речен камък с кръст отдолу. Под него е плочата. Ний я засипахме с един аршин земя. От тука се влиза.
На Злати дол из гората ни обградиха черкези и страшно гърмяха пушките. Подир се спуснаха с конете да ни насекат. Ний се бихме юнашки. Трима от нази паднаха и се нагоре дигнахме. Тогаз Вълчан рече на делията да идат двама да гледат черкезите. Подир това се донесе, че ни търсят по дупките из повитака из канарите. Тогаз войводата каза и попа клетва направи. Да умрем ала да отмъстим на тия арсъзи дето никой не жалят и убиват жени и деца та да грабят. Юрнахме се един след други, та им изклахме конете. И подир на пусия на двете буки ги избихме до един. Тогаз войводата каза за туй мурабе секи ще ни зачита у турско и Българско. От там по дола възлязохме и стигнахме стария манастир. Той е латински. Тука погребахме нашти другари в един гроб и турихме по един фес пари златни. Отгоре камък турихме и кръст изковахме. На него сички свещи палихме. На манастира войводата байрак-гаря и аз слязохме под плочата. Там дето попа чете отдолу е одая нема-зана. Там е много брилянт и злато латинско. Има един златен кръст дето свети. Осем педи е. В кюшето имаше три пушки и нанизи и златни колани и една книга. В манастира седяхме два месеца. Подир по книгата одихме та дирехме старите пари и разни римски работи. Доде часовоя, та донесе че наште каменари що бяхме пратили да правят корита
Ill том “Хайдут”
225
II глава “Бачкъой”
палят огньове че хазната минава. Ний ги срещнахме на скрито място на завоя на дерето. Чухме на катърите звънците да звънят. Ората се много плашат от хазнитарите щото они на месо стрелят и на они що са с гръб. Ала ний право в тях гръмнахме и ги сички съборихме и с ятагани нася-кахме. Тогаз хванахме катърите бяха 11 катъра. Тръгнахме по дерето. Стигнахме извор с добра вода. Там пладнувахме. Изядохме две юнета и почивахме доста. Подир тръгнахме по пътеката. Таз пътека през поляна минава. Кат стигнахме на поляната видяхме 12 камъни хоро и на средата един камък, кат гайдар. Под него бели пари турихме. Вървяхме още и тогаз Вълчан каза - Тука мястото е диво и пропастливо и дружината се настани. Ний с Вълчан и байрактаря свихме покрай поляната и спряхме на три купни на сами канарата. На средния купен има полвин месец и кръст. Вълчан извади книгата и каза - Голяма римска пара има тука, 8 крачки направи зад средния купен и отмести три камъка забучени в цепкола. По шест басамака слязохме и свещи запалихме. Кат при-дохме се видя врата. Двама натиснахме и се отвори. Вътре има аскер с калъч в ръка и мечка възправена. Кат доближихме се сбраха и препречиха пътя и вратата се одма затвори апзъдън. Кат се отстъпи отстрана има халка. Да се закачи на пръта. Подир аскера и мечката ще се дръпнат и пещерата ще се освети. Вътре на синджир висят нанизи, накити и пафти. Напреж има дюзени римски, разфърляни и три купа злато сечено. Има и несечено. То е при тарпаната. Подир излязохме. Турихме пак сакрета и забучихме камъните в цепкола и натрупахме ситни камъни. Подир туй Вълчан примери осем крачки право от купена и нишан направихме. Изковахме три дъна на котел. Върнахме се при дружината на равното място. Там има тепе. На връа имаше бял камък. Вълчан отиде на тепето и зема та зафърли белия камък. И тогаз рече да се разкопае туй тепе. Кат разкопахме се откри ход зазидан. Вътре имаше казан окачен. Ний го изнесахме и затулихме хода с плочата. Турихме в казана парите от хазната. Ода зазидахме с камъни та да се не знае де е. В казана турихме книгата, увита и заляна е восък и клетва сторихме. Никой да не иде на туй място един без други. И попа ни закле който е жив и тука до-де добро да стори и свещи и тамян да запали на сички ни. Нашто имане халал да е. Римското е за добро. Онова на синджирите да раздаде и манастира Св. Илия да огради и покрива да направи. Таз вечер хайдушко хоро сторихме. Заранта Вълчан на бял камък срещу тепето кез направи. Мери право на бял речен камък. Отдолу е плочата.