В Преславската планина е проходът Дервиш. Пътя през него наричали Шахан Иолу. Проходът и пътят се пазели от крепост, наричана Бело-то градище. До днес по тези места личи водопроводът. От крепостта се виждат като на длан Преславското и Шуменското поле. Легенда разказва, че тук била лятната резиденция на българските царе. Дворците били много богати. Имало чешма от чисто злато. В подземието била царската съкровищница, пълна с богатства от цял свят.
Село Медвен е източно от град Котел. На север от селото е Борил могила. Легенда разказва, че там било съкровището на цар Борил. Входът на подземието бил сух геран. Долу започвала галерия. Зад желязна врата била съкровищницата. Вътре имало много злато, сребро и безценни камъни. В мраморен сандък Борил оставил корона, жезъл, златен кръст и златен меч…
Токораз Memo
228
Ятаган и Меч
Император Валент бил убит при Одрин. Римляните го отнесли в Рила. Погребали го в пещера. До саркофага сложили съкровището му. Саркофагът и съкровището били долу… Горе погребали знатните войни, загинали с императора. Около саркофазите им струпали злато и сребро… В пещерата римляните направили препятствия и сложили шипове с отрова… Към изхода се излизало нагоре. Там имало мраморен саркофаг. Оттук със скрит механизъм се отварял входът за императорската гробница и съкровището…”
Теофилакт четеше, а книгата като че ли нямаше край. Хайдутите бяха заприличали на малки деца. Те въздишаха при описанието на всяко съкровище и се облизваха. Яне си спомни съкровището във Вслковата дупка и разбра, че не от алчност и бедност се облизват те. Това за тях беше приказка. Те бяха малки деца, които все още вярваха в приказки. Но скоро щеше да се развидели. Никой не беше усетил как дъждът беше спрял и там, от изток, небето беше изсветляло и се беше появило красиво розово сияние. Яне не беше мигнал през цялата нощ, но сега, когато приказката го “пусна”, той усети как треската отново го превзема. Въпреки болестта той стана и погледна надолу. Ясно видя трите пътеки и върволиците турци, които пъплеха нагоре.
- Войводо, турците идат! Нападат ни! - изкрещя Яне.
Велко, пъргав като сърна, подскочи на крака и тръгна към него.
- Войводо! Войводо! - викаше от другата страна Диньо Циганара. - Войводо! Открили са тайната пътека!
Велко погледна от страната на Яне, после се затича към страната на циганина, а след това трескаво започна да се оглежда на всички страни.
- Всички на оръжие! - гласът му прогърмя и Яне беше сигурен, че са го чули из цялата долина, а може би и по-далеч, отекнал от върховете.
Мъжете вече бяха разбрали, че се случва нещо страшно и всички се готвеха за битка. Кара Тозю препасваше силяха си и се шегуваше с останалите мъже, които се струваха на Яне някак сковани и притеснени. Явно и в техните твърди глави бавно беше пробила идеята, че краят на земния им път наближава. Те гледаха мрачно.
- Ще се бием! Трябва ми време! Трябва да ги задържим! - извика Велко.
След това той разпредели мъжете така, че на всяка пътека да има по равен брой. Яне се падна в една група с Кара Тозю. Мъжът така го плесна по гърба, уж да го насърчи, че Яне после кашля дълго време и това го подсети, че с болен. Ръцете и коленете му трепереха и го втрисаше.
- Стреляйте без команда! - извика Велко.
- Това означава, че ние двамата с теб отговаряме за тази пътека! Не бързай да стреляш! Ще изчакаме читаците хубаво да се приближат! Ще
Ill том “Хайдут
229
II глава “Бачкьой
умрем, но не бива да пуснем турците! - докато говореше това Кара То-зю не скучаеше. Той събираше камъни и ги нареждаше така, че да се прикрие зад тях и да може за стреля по хората, който щяха да дойдат по пътеката. Това беше същата онази пътека, по която вчера мъжете бяха пропълзели над пропастта. На същото това място Яне беше увиснал над бездната. Кара Тозю повика момчето да му помогне. Така двамата изтеглиха дънера нагоре и от него и камъни направиха второ укритие за Яне. Кара Тозю, след като огледа свършената работа и явно остана доволен, нареди пушката, извади двата пищова и ги провери дали са заредени. След това извади ятагана и го развъртя, а камите внимателно затъкна в силяха.