235
II глава “Бачкьой
- Остави го! Не можеш да го спасиш! Той вече е мъртъв!
Яне се наведе и видя, че Диньо е още жив, макар да беше в несвяст. Той щеше да го спаси, ако ще ог това да зависеше живота му. Спомни си добрината на Диньо, това как го беше учил да върти ножа и неговата усмивка. Най-хубавата усмивка на света. Той напрегна сили и завлече тялото на ножара до отвора. Чак сега разбра, че дясната ръка на Циганара е отсечена от рамото. Докато го влачеше, тя се обърна и провла-чи, като страшно висеше, държана само от една кожа. След още малко съвсем се откъсна и остана там, в следата, като че ли го чакаше. Яне погледна в отвора и видя, че това е една дупка, в която беше пуснато въжето. До отвора лежеше Глигорко. Той беше поставен така, че досега Яне не го виждаше. Глигорко лежеше и тежко дишаше. От устата му беше потекла кървава пяна.
- Яне! Яне! - простена попът. Той явно го позна. - Яне!
Яне теглеше Диньо. Издърпа го досами изхода и се зачуди какво да прави. В този момент видя Манол, който под дъжд от куршуми тичаше към него. В този момент Глигорко пак го извика. Ето защо Теофил не беше искал да се спусне в дупката. Той не беше искал да остави брат си.
- Яне! Яне! - мъжът мълвеше все по-тихо.
Яне се надвеси над него. Попът беше лошо ранен в гърдите. На няколко места зееха кървави рани, от които бликаше същата розова пяна и топла кръв.
- Сега ще те спася! - каза Яне.
- Не можеш! Аз съм пътник! Убий ме, не ме оставяй в ръцете на поганците! Нека умра гук! Не искам да поругават тялото ми!
Манол вече беше на изхода.
- Яне! Хайде, Яне! Да побързаме, защото турците идат по мен!
Яне се наведе към него.
- Можем ли да завържем Диньо и Глигорко и да ги спуснем в дупката?
- Много време ще отнеме, докато изтеглим въжето! - каза Манол.
- Нека, майсторе! Нека ги спасим! Искам да ги спася, както искам да знам, че и останалите кауци ще направят същото за мен!
- Добре! - каза Манол и бързо, като опитен дюлгер, започна да вади въжето от подобната на бунар дупка.
Яне се обърна към Глигорко.
- Яне! Убий ме!
Той много добре чуваше мълвящите устни на попа.
- Не! Ще те спасим!
Попът поклати глава.
- Само Бог може да ме спаси! Скоро ще имам среща с него! Погрижи се за тялото ми, да не се поругаят с него!
Токораз Memo
236
Ятаган и Меч
- Какво да направя? - Яне говореше и видя как Манол завърза тялото на циганина през кръста.
- Убий ме! - повтаряше попът.
Яне го чуваше, но не можеше да вземе решение. Манол се обърна и изстреля един изстрел към турците. После бавно спусна тялото, но явно му стана много тежко, защото заби пети в една скала и извика.
- Яне! Яне, ела помагай!
- Убий ме! - мълвяха устните на умиращия. - Убий ме и хвърли тялото ми долу!
Яне не знаеше какво да прави. Трябваше да помогне на Манол, но не можеше да остави предсмъртното желание на този, който му беше разказвал толкова интересни неща, без отклик. Не искаше да убива монаха, но и не можеше да го остави в ръцете на турците.
- Яне! Яне! - викаше Манол.
Яне се втурна и хвана въжето. Сега, когато го държаха двамата, много по-бързо спускаха тялото на Диньо, което беше много натежало.
На Яне му се струваше, че спускат тялото цяла вечност. Явно пещерата беше много дълбока. Когато почувства, че олекна, той се обърна към Григорий, а Манол изстреля още един пищов към турците. Те също отвърнаха е няколко изстрела.
- Убий ме! - мълвеше Глигорко.
- Нямаме време! Турците идат! - крещеше Манол.
Нямаше време. На Яне му стана ясно, че няма да имат време да спуснат и Глигорко и ако направят това, ще заплатят е живота си. Трябваше да действа. Глигорко се давеше в кървавата пяна, беше ясно, че няма да оцелее.
- Хайде, Яне! - викаше го Манол.
Яне имаше нужда от време, за да вземе решение какво да прави с Глигорко.
- Вие се спускайте, байрактар Манол! Аз ей сега ще дойда!
- Не, аз съм стар човек, само след теб ще сляза!
Трябваше да се действа. Явно Манол искаше да бъде последен и нямаше да се спусне преди него.
Яне се обърна към Григорий. Вече не беше ясно дали е жив, или мъртъв. Яне извърна глава, не можеше да гледа това лице и изстреля куршум право в сърцето на попа. После избута мъртвото тяло и го хвърли в дупката. Не мислеше дали няма да премаже някого долу. После направи жест на Манол да слиза, но майсторът му каза:
- Хайде, ти си по-млад! Аз ще съм последен!
Яне кимна, хвана се за въжето и започна да се спуска. Попадна в нещо като бунар с гладки стени. Личеше си обаче, че дупката не е правена от
Ill том “Xaiidvm
237
II глава “Бачкьой
човешка ръка. Това беше естествена пещера, но отвесна надолу. Той се спускаше бързо. Не виждаше нищо около себе си. Чак сега видя долу, там нейде, светлините на борините. Глигорко сигурно беше станал на пихтия, толкова високо беше. Той продължи да се спуска и отворът се разшири. Скоро Яне почувства, че виси сред мрака на празно пространство.