- Не съм болен! - мълвеше Яне. Така както беше обърнат на една страна, успя да види тялото на Диньо до него пред огнището, но двамата бяха завити в отделни одеала, един до друг.
- Слушай какво ще ти река! - каза Василка, а след това заговори: - Според народната вяра броят на болестите е 77 и половина, като за всяка от тях има лек с изключение на половинката. Най-лош и опасен е духът на половинката болест. Той може да бъде изгонен от човешкото тяло с биле, откъснато със затворени очи, след като са набрани други 77 вида билки. Ти си болен точно от половинката!
- Защо? - Яне беше изумен.
- Защото не е болно тялото, а душата ти. Слушай и запомняй сега за другите болести! Заболяванията се дължат на най-различни причини. Може да са резултат от природни стихии и времето, от демони и сили, както и да са Божие наказание за извършени грехове. Например хората и животните заболяват от бяс благодарение на бесния вятър, който духа на най-долната дипла на небето. Ако орел или чучулига долетят дотам,
Ill том “Хайдут
243
II глава “Бачкьой
те падат мъртви на земята. Щом животните ядат от месото им, побесняват и пренасят заразата у човека. Вихрушката причинява оглушаване, ослепяване, уградисване (парализа) или полудяване. Опасни за здравето са гръмотевиците. Ако през Тодоровата седмица жените мият косите си и перат, те са застрашени от гръм и главоболие. Обривите по лицето и тялото често се дължат на Месечината. Ако човек погледне другиго, след като е видял новолунието, погледът му причинява пъпки и екземи. Най-голяма част от болестите обаче се дължат на духовете - нави, самодиви, змейове и вампири. Навите причиняват родилна треска и спиране на кърмата на майките. Ако човек стъпи на самодивско място (софрата или хорището на девите, бунището, местата под стрехите и капчуците) или ако седне под змейчево дърво, той заболява. Лекуват го главно с ба-ене и поливки. Лошият сън е заради мората и вампирите, които “натискат” спящите и смучат кръвта им. Според невежите непочитането на Бога и християнските светци води също до разнообразни болести. Раждането на недъгави деца според тях е божие възмездие за извършените грехове. Те възприемат голяма част от болестите, като невидими магически същества, които нямат божествен произход, но са под властта на Бог. Материализират се като жени. Живеят на края на света, там където е дворецът на Слънцето, където живеят орисниците, самодивите и змейовете. Като грозна почернена старица са чумата, шарката, безсъницата, треската, червенката и русата. Те са с дълги мръсни коси, дълги криви нокти, кокалести ръце и гърбаво тяло.
Всички тези болести имат свои празници в християнския календар. Шарката се почита на Св. Варвара, Св. Сава и Св. Катерина; чумата - на Св. Атанас и Св. Харалампи; за русата, наричана още смръдла - Руса сряда след Великден; за черната или вънкашната болест (епилепсията) - Св. Атанас и денят след него, известен като Св. Черна. Синята пъпка се почита на Св. Елена. Болките в гърлото са подвластни на Св. Григор. А светите братя близнаци Козма и Дамян се приемат като лечители и господари на всички болести.
Болести могат да се появят и в резултат на магия или клетва. Много разпространени са уроките. Магии за болести се правят с живак, сапун и свинска мас, които се заравят на пътя или под прага на къщата. Ако човек стъпи върху водата от поливки, той “приема” болестта на лекувания.
Така Василка го лекува дълго време, докато най-после Яне започна да се чувства по-добре и вече нямаше вътрешен огън. Най-радостно беше това, че и Диньо, заедно с него, се оправи. Двамата едновременно се изправяха на крака и си говореха по цял ден. Това беше много добре за циганина, на когото му личеше, че започва да се замисля как ще живее без една ръка от тук насетне. Един ден двамата с Яне решиха, че най-
Токораз Memo
244
Ятаган и Меч
добре за Диньо ще бъде той да стане ковач. Щеше да му е много трудно, но Диньо твърдеше, че само от това разбира и само това може да прави. Той не знаеше дали да се радва, че все пак е останал жив, или щеше цял живот да страда и никога вече нямаше да може да върти своята любима кама и да бъде каук. Дойде денят в който двамата излязоха от пещерата. Останалите мъже много се зарадваха. Всъщност оказа се, че е вечер. На Велковата дупка бяха останали Василка, Айше, Кара То-зю, Велко и Теофилакт. Сотир се беше почувствал много зле след смъртта на Манол и се беше поболял от мъка. За да го запази и да спаси Маноловото семе, Кара Тозю беше решил и още преди Велко да се върне, беше изпратил момчето обратно в Бачкьой при майка му. Тази вечер храната беше изобилна и специална, в чест на оздравяването на двамата. Навън беше вече доста студено. По окапалите по земята листа си личеше, че есента е дошла.