Турците поздравиха Яне и отминаха. След като ги загуби от погледа си, момчето пак извади камата и отново я размаха. Така, без да усети как, се прибра в къщата на Велко и Айше. Не беше бързал особено и вече беше късно следобед. Буря скочи изневиделица върху него и за малко щеше да го събори от радост. След като поздрави Велко и Айше, Яне отиде и си поигра с кучката. Откакто живееха в Горно Дерекьой, Айше ходеше облечена като българка - с родопска носия. Шарената престилка на карета, завързана високо под гърдите й, я караше да изглежда смешно, а с бялата кърпа на глава беше още по-смешна.
- Яне, Яне, няма ли да си стегнеш багажа? - извика Айше.
- Ми, аз нямам никакъв багаж!
- Айдс, връзвай Буря и идвай вътре, че скоро ще се стъмва!
Яне разбра, че Велко е изпратил Айше и че сигурно иска нещо да му каже. Той затвори Буря в обора на най-долния кат на къщата и влезе в стаята. Мисълта, че си има собствена кама, го караше да се усмихва. Още не бяха успели да си кажат и една дума с Велко, когато силният лай на Буря ги накара да се обърнат и да отидат да видят кой е на портата.
Ill том “Хайдут” 251 II глава “Бачкьой”
Велко отиде да види какво става, а Яне и Айше гледаха от едно прозорче, така че да не ги видят хората пред портата. Яне извика от изумление. Пред портата бяха същите онези гавази, е които през деня се беше разминал, докато идваше насам.
Мъжете поговориха малко е Велко и влязоха в къщата. Личеше си, че Велко не желае да ги пусне вътре, но нямаше как да ги спре. Те влязоха вътре и се настаниха в голямата одая за гости на втория кат, а Айшс и Яне отидоха в стаята на момчето. Те стояха съвсем тихо и се опитваха да чуяг какво говорят турците с Велко.
- Как те викат? - на турски попита единният от мъжете, който явно беше водач на групата. Велко замълча за миг.
- Велко! Велко ме викат!
- Кой Велко!
- Велко Вълчев съм!
- Така, Велко, много си едър и висок, какво ядеш? Явно добре живееш! Тази вечер ще останем да преспим у вас! Кажи на домочадието да нашета и да направи повечко храна, а ти отиди и преточи малко винце!
- Храна има, ага, но вино нямам.
- Как така нямаш вино, бре? Такъв мъж да няма вино!
- Аз съм едър. но съм слаб и съм болнав! Не пия вино, не ми понася! - докато Велко говореше, Яне долавяше ироничните нотки и знаеше колко невярно е това, което кесиджията казваше, затова му стана смешно. Ако само знаеха кой стои срещу тях, мъжете сигурно щяха да побягнат през глава.
- Искаме стопанката да дойде да ни прислужва и ако имаш някоя по-голяма мома, да дойде първо да ни сервира по едно кайве!
- Нямам щерки и прислуга, а пък жена ми нещо не е добре.
- Чухме, че син имаш, един такъв върви и върти ножове! Вярно ли е?
Велко знаеше, че няма смисъл да лъже, затова потвърди:
- Гламаво е момчето, по цял ден ходи и маха с тоя нож.
- Сигурно иска да стане хайдутин и да коли хората на падишаха, нека Аллах здраве и дълъг живот да му дава!
- Гламав казваш? Я дай да го видим тука този пишман бабаит! - каза друг от турците.
- Ага, болнаво е детето, ще се стресне!
- Как ще се стресне, бе? Той изглежда по-як от сумати мъже! Я го повикай!
Велко отиде и заповяда на Айше да приготви кафе и някаква храна. Яне набързо му разказа за срещата с турците по пътя. Явно те се бяха върнали и го бяха проследили. Велко занесе сам храната, а Айше при
Токораз Memo
252
Ятаган и Меч
готвяше кафе, в едно голямо калайдисано джезве. Яне зае позиция и подслушваше разговора.
- Това псе, дето лае отвън, нали е вързано?
- Да, ага, вързано е!
- Добре! А защо лае, като че ли крадци са влезли в къщата? Нас за крадци ли ни взема? Така ли вие, гяури, учите кучетата си, да лаят по нас? Я бягай и го накарай да млъкне, че ще изляза и ще го гръмна!
Велко влезе в другата стая и накара Яне да отиде да успокои Буря. Това не беше толкова лесно и на Яне се наложи да заплаши кучето, за да спре да лае. След това влезе в къщата и веднага отиде да подслушва.
- Докога ти ще ни пренасяш? Искаме да видим стопанката и момчето! Как така всички сте болнави, бе? Веднага да дойдат! И онзи пишман бабаит да донесе ятагана що му висеше на кръста!