- Откога сте тук? - попита Велко.
- От вчера още. Днес е Гергьовден - двамата кимнаха и посочиха огъня, където набучено на един кол се печеше голямо агне.
- И заради чевермето сте дошли по-рано?
- Взели сме си и нещо за подкрепа - и Кара Тозю вдигна и подаде на Яне една голяма бъклица с две чучурчета. Яне отклони поканата, но когато бъклицата обиколи останалите мъже, Кара Тозю отново подаде бъклицата на Яне и каза:
- Пий, не си дете вече! Пий, за да станеш мъж!
Той пое вече поолекналата бъклица.
- Да не съм те видял повече да вкусиш вино! - просъска Велко. - Чух, че тази зима си се научил да пиеш вино, но повече да нс съм те видял! Виното прави предатели и превръща мъжа в плачлива жена! Повече да не съм те видял да навдигаш пафурче, менче или бъклица! Нито ракия, нито вино!
Като чуха думите на войводата, бъклицата изчезна някъде.
- Това ли сме всички? Чакаме ли някого? - попита Велко. Въпросът му явно беше насочен към втория човек в четата след него - байрактарят Кара Тозю.
- Това останахме, войводо! Той и Теофилакт е дошъл, но на нас ни трябва ятак, който да стои в каменния манастир на Клувията. Ятаците са също толкова важни, колкото и хайдутите.
- Така е! - каза Велко.
- Трябва да попълним четата, защото това лято тръгваме за съкровищата на Вълчан. Искам да ги съберем на едно място. Трябва да съберем съкровищата от кссиджийските къщи, пещерата в равнината и всички
Ill том “Хайдут”
255
II глава “Бачкъой
пещери в Родопите, Странджа и Стара планина. Затова обаче ще ни трябват още хора.
Като чу това, Кара Тозю доволно потри сухите си длани. Явно отдавна беше очаквал този момент.
- Кара Тозьо, ти ще отговаряш за попълване на четата. Това е първото нещо, което трябва да направим, а след това бързо трябва да започнем обучението. Яне ще ти помага. Ти, Теофиле, още утре ще се прибереш към Бачкьой! Трябват ни ятаци не по-малко от четници.
- Кои ще бъдат хората, войводо?
- С теб нали обикаляхме тази зима? Спрял съм се на братята Шабан и Шибил Али от Тръстеник. Те имат стара вражда с Али Бабаджан от Тъмраш, така че ще се включат и ще ни бъдат много полезни. Силни и издръжливи мъже са. Освен това от село Горно Арбанаси (днес Горнос-лав) - Васил Бумбара, а от Чаушово (днес Добростан) - Борю, Борю Бе-лята. Още четирима души и ще ни бъдат достатъчни. Всички сме ги проверявали години наред и са били наши ятаци и съгледвачи.
- Борю Белята е луд човек, войводо! Ще ни докара беля!
- Луд е, но ще свърши всичко, което го накараме.
- Така е, но няма да можем да го озаптим.
- Ти, Кара Тозьо, ще отговаряш за това!
Яне от одеве слушаше, но нищо не беше казал. Сега реши да се обади. Той беше пълноправен каук и беше един от четата от трима души.
- Войводо?
- Кажи, Яне!
- Войводо, тези Шабан и Шибил не са ли турци?
- Кара Тозьо, турци ли са или са помаци?
- Май са турци! - неуверено отговори байрактарят. - Турци са!
- А не е ли лошо в дружината да имаме турци? Те няма ли да ни предат на своите? Не трябва ли да сме само българи?
- Яне, в дружината няма турци и българи, важно е какъв човек си! Нас и българи са ни предавали, а турци са ни укривали. Тая работа не се дели на турска и българска.
- Но, войводо, разкажи ни пак за идеята на твоя бахца!
- Сега ли, Яне? - Велко като че ли не искаше да говори много точно сега, когато трябваше да се решават такива важни дела.
В този момент обаче чевермето стана готово. Кара Тозю и Теофилакт го свалиха от огъня и започнаха да късат ароматните, пушещи, препечени мръвки, като ги слагаха пред всеки един. Това като че ли успокои войводата и докато хапваше, той бавно заразказва историята на Вълчан войвода и неговата идея.
Токораз Memo
256
Ятаган и Меч
- Вълчан войвода, като събрал дружина и обиколил почти цялата земя българска, бил във всички планини и разбрал, че с хайдутство тая земя не може да бъде освободена. Империята на падишаха е огромна, все още силна и няма да допусне освобождаването на България, която се намира в сърцето на Империята и отвсякъде е заобиколена от султански земи. Той решил, че няма как да стане освобождаване на тая земя ни-то с вътрешни сили, нито с помощ отвън и най-вече от Русия. А неговата чета била толкова голяма, че на моменти достигала 120 човека пък и повече. Колкото и силна да била войската му, добре обучена и въоръжена, тя не можела да се мери с кучетата на султана - еничарите. Така Вълчан дълго мислил и решил. Намалил броя на четниците в дружината и направил няколко дружини, които завардили почти всички проходи в Стара планина, Родопа, Рила, Странджа и Средна гора. Така той вместо да се бие с четите си, започнал само да налага дан на керваните, които искали да преминат през опасните планински проходи и усои. Така всеки керван, от европейската част на Империята, за да стигне в Едирне или Стамбул, трябвало да плати на Вълчана. Строг бил той, но и справедлив, щом получил дан от кервана издавал китаб, че товарът е обложен и повече не го облагал, дори негови хора да го спрели повторно. Ако друг войвода посмеел да пипне керван, обложен от Вълчана, си имал работа лично с него. Суров човек беше баща ми.