Четите били много, затова във всички краища на България се пеят песни за Вълчан войвода и от всички краища го смятат за свой.
За кратко време той събрал огромно богатство, което пазел в една пещера. Много хора искат да открият тази пещера, но никой няма да я намери, защото тя не е там, където я търсят. Освен това съкровище, той търсил заровени иманета още от тракийско, гръцко, римско, българско и турско време. Тези иманета се намират в няколко пещери, но повечето от тях са омагьосани и са им правени магии за скриване. Дори да минеш покрай тях, няма да ги видиш.
В китабите, които събрахме миналата година, точно преди битката при Караджов камък, се разказваше за тези съкровища. Аз тези пещери и съкровища не съм ги виждал. За да ги отворим, ще ни трябва Василка. Тя сс справя с басне и магии. Докато вие събирате четата и я обучавате, аз ще отида до Козбунар, че отдавна не съм ходил и ще взема баба Василка.
Като чу последните думи, Айшс се сви като бито псе и тъжно изскимтя. Яне не разбра точно какво стана, а Велко продължи разказа си.
- Ето каква била идеята на Вълчан. Отначало той решил да помоли Русия, с нейната войска да освободи България. Бил събрал толкова много пари, че можел да плати заплата на руските войници, пенсии на вдо-
Ill том “Хайдут “
257
IIглава “Бачкьой”
видите на умрелите във войната и дори за движението на стоки, храна и оръдия. Той изпратил писмо до руския цар, в което го молил да изпрати руска войска на негови разноски, за да освободи България. Вълчан щял да плати за всичко. Въпреки щедрите дарове и парите, които предварително пратил, царят не се отнесъл сериозно и не изпратил исканата войска. Тогава Вълчан разбрал, че не може да разчита на помощ отвън. И понеже никой няма да допусне образуване на Българска държава в сърцето на султанската империя, той решил да постъпи по друг начин. Решил да купи землището на няколко села, а след това да продължи да купува земя и така, докато не направи една голяма територия, под собствено управление. Така малко по малко трябвало да купи кааза, после санджак, после цяла Тракия, а Филибе да го остави за най-накрая. И малко по малко трябвало да купи земята на цяла България и без да излиза от пределите на Империята, да я оформи като голямо лично владение, като огромен хас. Постепенно щял да подмени законите, по които съдят кадиите, да намали броя на турците, да има собствени дружини и да създаде България в пределите на Империята на султана. Но дори и така баща ми никога не е смятал, че България ще бъде само на българите. На него му беше ясно, че тук, на тази земя, ще трябва да живеят в сговор и равноправие българи, помаци, турци, каракачани, цигани, арменци, евреи, власи и арнаути. В дружините си Вълчан имаше хора от всички тези народи. Така че не виждам защо ние да не вземем Шибил и Шабан.
Вълчан осъзнаваше, че един живот не е достатъчен, за да се направи това и го завеща на нас - неговите синове, да го продължим. Ние сигурно също няма да може да го завършим и да видим България и българите свободни, но аз съм сигурен, че начинът на Вълчан е правилният начин, за да я има отново България.
Мъжете вече се бяха наяли. Беше станало много късно. Макар да беше Гергьовден, времето беше много студено и не беше възможно да се спи навън. Така Велко взе решение и цялата чета влезе в пещерата. В малката пещера, където Яне толкова пъти беше лежал болен, запалиха огнището, същото онова огнище, пред което толкова пъти Василка го беше лекувала, беше му баела и правила магии. Малката пещера се затопли много бързо. Петимата се приготвиха залягане. Айше поля с топла вода на мъжете, които се измиха. Така нахранени, пийнали и отпочинали, те ее приготвиха за лягане. Всички бяха спокойни, защото всеки знаеше какво го чака на другата сутрин. Преди да легне Яне отиде до стената, хвана в ръка новата си кама и се замоли. Тъй като нямаше икона пред себе си, нито разпятие, той реши да използва камата, защото тя имаше формата на кръст. Яне се молеше всяка вечер, така както го беше научил дядо му. Той зашепна: