Токораз Memo
258
Ятаган и Меч
“Господи, прости ми и ме помилуй! Умолявам те никога да не изпитам мощта на враговете си, с помощта на моя бог Исус Христос! Да не чувствам болка и никаква мъка! Амин!”
- Какво си шепнеш там, Яне? - попита Велко, когато момчето свърши молитвата си.
Яне му разказа и му каза думите на молитвата. Думите много се харесаха на войводата. Той накара всички кауци да паднат на колене. После Яне научи Теофилакт на думите и отеца казваше молитвата, а останалите повтаряха:
- Господи, прости ми и ме помилуй! Умолявам те никога да не изпитам мощта на враговете си…
Яне слушаше гласовете на мъжете, които стояха със затворени очи и с такова упование и вяра повтаряха думите, че целият му гръб настръхна. Чак сега изпита истинската мощ на молитвата. Чувстваше се като част от нещо много голямо и силно.
След като свърши молитвата, всички мъже казаха, че са почувствали прилив на сила, че се чувстват пречистени и готови да посрещнат смъртта. Те много харесаха молитвата и решиха, че искат всяка вечер и преди всяка битка да я произнасят.
- Вече не искам “Отче наш”! - каза Кара Тозю. - Тази молитва е истинска, тя е за воини! Тя ми е много по-близка от “Отче наш”! Нека вече това бъде нашата “Отче наш”! С нея ще се моля и когато вляза в черква!
- Синко, това е светотатство! “Отче наш” ни е дадена от самия Бог и той ни е завещал да я произнасяме, за да бъдем спасени!
- Не ние да бъдем спасени, а обикновените хора християни. Ние не сме обикновени хора и не сме много християни, така че аз предпочитам каушката молитва.
Така от този ден това стана молитва на кауците.
На другия ден мъжете се разделиха. Яне и Кара Тозю тръгнаха из селата да събират хората. Отначало вървяха с Велко, който през Чаушово беше тръгнал към Козбунар. След Чаушово той мина през Горно Арбанаси и така взеха Васил Бумбара. След това тримата се върнаха обратно в планината, а Велко продължи в равнината. Минаха няколко дни, докато стигнат до махалата, в която живееха братята турци. Тъй като вървяха без път, направо през планината, се придвижваха бавно, а времето беше студено и нсблагосклонно към тях. Вечер само големият огън и дебелият ямурлук ги спасяваха от премръзване. Буря беше през цялото време с тях. Тя бързо стана любимка на новите членове на дружината. През деня всички вървяха в колона и не разговаряха помежду си, а вечер беше толкова студено, че лягаха и спяха. Кара Тозю обикновено стъкаше огьня през нощта, а Яне му помагаше в пазенето. Мъже
Ill том “Хайдут
259
IIглава “Бачкьой”
те не се познаваха помежду си. Може би само Кара Тозю познаваше всички. Яне разбра, че те всички са били ятаци на кауците, а беше желязно правило ятаците да не се познават, дори да са от едно село.
Яне не познаваше хората, защото дори вечер, когато те си приказваха, той се отделяше и обучаваше Буря. Искаше да научи кучето да напада, но без да лае и да издава дори звук. Тя трябваше да може да напада без предупреждение и без да издава присъствието на хайдутите.
Когато пристигнаха на поляната пред Велковата дупка, Айшс я нямаше там. Тъй като я беше страх да остане сама тук в планината, тя се беше прибрала към Бачкьой заедно с Теофилакт и сигурно беше отседнала в къщата на убития байрактар Манол. През следващия ден те укрепиха лагера, насякоха дърва и се приготвиха да останат дълго време тук. Новите членове не знаеха за съществуването на пещерата съвсем наблизо, както и Яне не знаеше отначало.
Докато Кара Тозю и новите членове на дружината сечаха дърва за огъня, на Яне беше поставена задача да приготви чучела и нишани за упражненията. На другия ден щеше да започне обучението на новите кау-ци, за да може, когато Велко си дойде, да проведе изпита. Същият този ден от небето се спусна бял гълъб, който носеше писмо от войводата. Кара Тозю улови гълъба, но накара Яне да му го прочете. На момчето му се стори, че по-възрастният от него мъж не може да чете, но нищо не каза. Тази вечер Яне до късно си припомняше всичко, което се беше упражнявал миналото лято. Беше сигурен, че Кара Тозю няма да се занимава с обучението, а само ще минава и ще наблюдава, а Яне ще трябва да учи новите кауци на всичко. Всички те бяха по-възрастни от него.
На другия ден Кара Тозю строи мъжете. Още сутринта той беше извадил дрехи и сега им ги раздаде. Те ги облякоха и явно се почувстваха добре и свободно.
- От униформата ви остава да вземете само още една част и това е нашата висока шапка, която се нарича каук. Знаете, че и нас ни наричат така - кауци. Трябва да се подготвите и когато дойде войводата, да сте готови да защитите изпит пред него, за да станете членове на четата ни. Ще ви подготвя Яне - като каза това, Кара Тозю се оттегли.