Ill том “Хайдут
29
1 глава “Боляровия хан
брали едно място, в което племето да контактува с останалите племена и народи. Скоро то станало духовен център. Там, където отделните оракули правели предсказания, били издигнати храмове. Това племе се наричало беси. Постепенно на това място се заселили хора и така се образувал градът. Някои хора твърдяха, че това станало много по-късно и че първите хора, заселили Станимака, още очакват бесите да се върнат и да направят своите предсказания. Други смятат, че това са наследници на тези беси и останалите племена. По-късно, когато християнството заляло тези места, на мястото на всяко езическо светилище изникнал християнски храм. Така днес Станимака беше градът, в който имаше най-много храмове. Макар да не беше голям колкото Филибе, Едирне или Стамбул в него, освен джамиите, имаше около сто параклиса и седем черкви. Но не само станимаклии посещаваха храмовете. В определени дни от годината към тях се стичаха множество поклонници от всички, дори и отдалечените, краища на Българско. Затова наричаха Станимака “Българският Йерусалим”. Въпреки че Станимака се намираше до най-големия град в българските земи - Филибе, беше успял да се запази и много малко от гражданите му се преселваха към по-голе- мия, богат и привлекателен град.
Градът се простираше от двете страни на реката. Чая беше широка и сега не беше пълноводна, но през пролетта буйните й мътни потоци заплашваха да залеят къщите. Затова освен диги, коритото на реката беше изградено от камък и така тя биваше озаптена и удържана в коритото си. Няколко моста свързваха едната част на града с другата. Яне и баща му продължиха напред по чаршията на града. Когато минаха покрай първия мост, който се извиваше над реката, Яне спря и го гледа дълго като омагьосан. Така изостана доста от баща си, но гледката го беше омаяла. Когато настигна коня на баща си, той вече беше спрял пред един хан. Момчето пое поводите на животните, а баща му влезе вътре. Явно баща му имаше някаква работа тук. Забави се доста преди да излезе, а лицето му беше намръщено и някак угрижено. Без да каже нито думица, баща му пое поводите на коня и потегли. Яне се метна на гърба на Марко и забърза след баща си.
Двамата мъже продължиха по чаршията. На едно място, вече към своя край, тя продължаваше през един от поредните мостове над реката. Така скоро мъжете стигнаха в подножието на една голяма скала. Под нея, в самия край на града, се бяха скупчили множество малки къщур-ки със ехлупени покриви и обши дворчета, от преплетени тръни. Това беше тази част от града, която се намираше най-навътре в планината. Тя беше покрай пътя за Бачкьой, Пашмакли и Ахъчелеби (днес Бачково, Смолян и Девин) и по река Чая. Сега баща му се движеше по тясната
Токораз Memo
30
Ятаган и Меч
камениста уличка и спря едва когато стигна до последната къща. Той слезе от коня и отново подаде поводите му в ръцете на момчето.
- Мръдни някъде натам! - каза той на Яне. - И се прави, че пасеш конете! Ако забележиш нещо, свирни!
Яне пое поводите и пусна коня и магарето да пасат, а той гледаше преминаващите и слизащи отгоре каруци е мулета и катъри, натоварени е големи препълнени дисаги. Някъде оттук бяха камъните, е които строяха тяхната черква. Към Бачковския манастир, на празника на Светата майка Богородица, се стичаха хора от цяла Тракия и България. Понякога върволицата от чакащи волски и други каруци от Бачкьой стигаше чак до най-горните къщи на Станимака. Яне седеше на един камък, е едното си око гледаше двете животни, а е другото зелените скатове на планината и си мечтаеше. Сега неговите мечти бяха насочени към планината, подобна на кале. Той си представяше как води дружина от юнаци - негови акрани*, а той е страшен хайдутин и владее цялата планина.
Появяването на баща му го стресна. Младежът не успя да го види в първия момент и не можеше да определи колко време баща му се беше забавил в къщата. Сега се забърза да хване животните, които свободно пасяха и от крачка на крачка се бяха отдалечили от него. С радостното предчувствие, че скоро си тръгват, Яне събра животните. В ръката си държеше двата повода. Подаде повода на коня на баща си и го погледна, но вместо светлина и усмивка, на лицето му все още се бяха скупчили тъмни облаци. Отново без да каже нищо баща му яхна коня. Яне веднага го последва, но вместо към равнината двамата мъже тръгнаха в обратна посока. Те навлизаха все повече и повече в дебрите на планината, като се движеха по пътя, който се виеше покрай реката. Скоро изпревариха един катер е камили, който лениво се движеше към сърцето на планината. Следващото село, към което вървяха, беше Бачкьой.