- Кой, ти ли ще ни готвиш? Че ти имаш още жълто около устата! - каза Борю Белята. - Докато ние вчера сякахме и цепихме дърва, ти се разхождаше наляво-надясно! Я да видим сега на какво точно ще ни научиш!
Кръвта на Яне кипна. Не беше свикнал да му говорят така. Въпреки това се опита да се успокои и заговори:
- Ще ви науча да стреляте с пищов, да сечете с ятаган и с кама, да се надхвърляте на гега и да се надтичвате. Освен това ще трябва да се научите да се борите.
Токораз Memo
260
Ятаган и Меч
- Че ти можеш ли да се бориш? - засмя се Борю. - Кой си ти и как ще ни научиш да се борим, като всеки един от нас ще те победи на борба и то само с една ръка? Ние сме големи мъже, а ти си още момче!
- Аз съм Яне, Яне Боляров! Борил съм се много и не е сигурно, че ще ме преборите!
- Аз съм го виждал как се бори! - опита се да го подкрепи Васил Бумбара. - Бори се много добре!
- Е и какво? Мен ще ме надбориш ли? - това беше казано от Борю, който го гледаше, като невестулка, с малките си зли очички.
Яне можеше да го заплаши, но реши да даде урок на мъжа. Беше сигурен, че ще го победи. Макар да не беше пораснал повече на височина, той беше заякнал и налял много през зимата. Така че беше съвсем малко по-лек от мъжа.
- Мога да опитам да те надборя! - каза той.
Искаше да даде урок на мъжа и вече да няма разправии е него. Добре че Борю се беше зачекнал за борбата, защото ако беше за стрелбата и на него не му беше много ясно на какво точно ще ги учи.
- Ми, давай тогава! - самонадеяно каза мъжът.
Яне знаеше от Кара Тозю за сприхавия характер на Борю. Прякорът му беше затова, че където и да отидеше, винаги ставаше нещо, в което той се оказваше замесен. През живота си той беше стоял повече по каушите, отколкото на свобода. Имаше подозрения, че е бастисал няколко човека.
- Мръсен, подъл и отмъстителен е! - беше му казал Кара Тозю. - Внимавай с него! Аз също ще внимавам, защото точно такива, с бурния си нрав, могат да ни изложат на опасност!
Сега на Яне му се отдаваше възможност да му даде урок и да го постави на мястото му. Какво по-добро от това?
Борю не се готвеше за схватката. Той се беше съблякъл и явно смяташе, че вече е готов. Яне внимателно се раздвижи и се приготви за борба. Гледаше мъжа, който беше пълен невежа в борбата. Това си личеше по начина, по който ходеше и се движеше, а също и по това как гледаше Яне. “Щом е сляп и не може да различи момче от пехливанин, значи не е виждал истински пехливанин” - мислеше си Яне.
Борбата беше кратка. Яне вдигна мъжа и без никаква пощада го “заби” в земята. Вратът на Борю изпращя и той дълго не смееше да стане. Останалите мъже му помогнаха и го изправиха на крака. След борбата той не каза нищо, но му хвърли изпълнен със злоба поглед. Личеше си, че е със засегната чест. Яне искаше точно това. След това обучението мина много по-гладко. Мъжете слушаха, изпълняваха и се доверяваха
Ill том “Xaudvm
261
II глава “Бачкьои
на Яне. Той им беше показал нагледно кой е и че е истински хайдут, а не момче.
Кара Тозю много се смя като научи за това, което Яне беше направил на Борю.
Следобед трябваше да се упражняват с ножове. Яне се опитваше да показва на новите кауци техниката точно така, както Диньо го беше учил и без нещата, които Велко му беше показал за камата на кесиджиите.
По някое време срещу него се изправи Борю. Яне започва бавно да му създава ситуации. Останалите мъже също се упражняваха един срещу друг. Доскоро Яне ги беше карал да упражняват ударите с нож в едно дърво. Това упражнение беше много трудно и изграждаше сила на удара, но в същото време натъртваше и много уморяваше ръката. Сега мъжете стояха и работеха с бойните си оръжия един срещу друг. Всеки път щом хванеше камата, изкована от Диньо Циганара, душата му започваше да ликува и в него се събуждаше една сила. Той не знаеше каква, но постоянно имаше желание да извади камата и да я развърти.
Сега работеше внимателно, защого на обед беше точил острието и знаеше колко е остро сега. Изведнъж, без връзка с това което правеха, Борю замахна и нанесе удар към корема на Яне. Яне се отдръпна и острието на ножа на Борю Белята само го одра, но пък разкъса ризата му. Яне се хвана за корема. Не чувстваше болка, а само леко парене. Въпреки това беше сигурен, че Борю го беше ударил нарочно, а не беше станало случайно или от несръчност. На пехливанина му идваше да извика от несправедливостта и за това, че противникът му толкова подло го беше издебнал. Погледна към мъжа и видя суровото му, злобно изражение. Той много добре знаеше какво беше направил и сигурно съжаляваше, че не бе успял да го удари по-точно. Борю го гледаше безизразно и очакваше да види страх или разколебаване. Очите му бяха като на хищен звяр, като на вълк. Яне познаваше този поглед. Това беше погледът на дебнещ хищник. Той самият гледаше така, но в погледа на Борю имаше нещо повече, което го нямаше в неговия поглед. Това беше една студенина и омраза. Яне беше хищник, който убива само за да оцелее и когато се налага, а Борю искаше да го унижи. Той искаше да го нарани, за да го подчини. Яне разбра, че това е слабото място на мъжа. Той не биваше да показва никакви емоции и нямаше да се оплаква. Дори реши как да го победи. Нямаше да отговаря на провокацията на Борю. Не каза нищо и не реагира по никакъв начин, все едно не беше забелязал, че ножът на противника му го беше одрал. Вместо това се приближи към Борю и грубо каза: