Късно вечерта, когато двамата вече бяха грохнали и целите мокри от пот, тя спря и каза:
- Готови сте! Душите ви са пречистени и освободени от всякакви клетви и магии!
На шега Велко попита:
- Имахме ли някакви направени магии, майко?
Бабата замълча и после каза:
- Слушайте внимателно! Двамата имахте направена магия един срещу друг. Някога, може би преди много поколения, някой от единия род е направил клетва срещу другия род, както и обратното. Въобще двата ви рода, от поколения, са се проклинали едни други. Може би докато мъжете са се били и борили, жените и вещерките са кълнели враговете.
Аз не мога да я премахна, защото това е много силна и древна магия, правена от много силни вещерки и магьосници.
Яне и Велко слушаха смаяни. И двамата не искаха да повярват на това, което им казваше Василка. Оказваше се. че борбата между Бимбслови и Болярови се беше водила на всички нива, в това число и на магьосническо.
На другия ден беше изпитът на новите кауци. Всички те се представиха много добре. Двамата братя - Шибил и Шабан, бяха много силни, но в някои неща Борю Белята се диктиса* на двамата братя. Още от сут
*диктиса - съпротивлява, мери сили
Токораз Memo
266
Ятаган и Меч
ринта на огъня беше сложено агне на чеверме. По време на изпита по пътеката се зададе Теофилакт. Отецът беше дошъл, за да благослови новите членове на дружината.
Изпитът свърши и Теофилакт поръси и четиримата с чимшир и светена вода, а през това време Велко им даваше по един чисто нов каук. Те щастливи наложиха високата шапка и изглеждаха смешно. След християнското посвещение, баба Василка ги закле за здраве и да не получават рани в битките.
На другия ден четата се раздели на две групи. В едната бяха братята, Кара Тозю и Васил Бумбара, а в другата група - Велко, Яне, Борю и Василка. През цялото време Яне чувстваше злобния поглед на Борю по гърба си. Буря също беше е тях. Докато вървяха, Яне държеше ръката си върху силяха, хванал дръжката на кесиджийската кама. Баба Василка не можеше да ходи с кривите си крака, затова яздеше същото онова муле, което бяха довели с Велко. През нощта вървяха, а през деня почиваха. Накъде вървяха, Яне така и не можа да определи, но знаеше, че Велко търси имане по кигаба, който им беше чел на Караджов камък.
Мина много време, вървяха от баир на баир, от връх на връх. Ако не знаеше, че ги води толкова опитен хайдутин, като войводата, Яне би ре-шил, че са се загубили. Отдавна престана да държи сметка къде се намират. Сигурно се въртяха в кръг или планината беше много по-голяма, отколкото той я познаваше. Най-накрая една вечер скитниците спряха в покрайнините на едно село.
- Трябва да сме бързи! - каза Велко. - Имането е в двора на конака.
- Кое е това село? - попита Яне.
- Не ви интересува! Важно е да бъдем бързи!
Като каза това, Велко разгърна един от денковете и от там извади няколко лопати, мотики и кирки. Той подаде на всеки по един инструмент.
- Какво търсим, войводо?
- Не ви интересува! - отново отговори Велко.
- Ходжата е направил магия на това имане - каза Василка. - Смята се, че той е направил заклинание и имането иска жертва. Така, за да се стигне до него, трябва да се направи човешко жертвоприношение или първият, който го пипне, иде умре.
Мракът беше много гъст, но Яне усети как Борю се дръпна назад.
- Какво ще правим, войводо? - попита той.
- Нищо, ще принесем в жертва животно!
- То не е същото - каза Василка.
След като поговориха още малко, Велко стана и започна да измерва разстоянието. Конакът беше огромна къща, която обаче беше изоставена и сега дворът й пустееше. След като измерва надълго и нашироко ня
Ill том “Хайдут”
267
II глава “Бачкъой
колко пъти двора, облаците се разкъсаха и прозрачна лунна светлина огря двора. Велко заби копача точно под една крива круша, която растеше в средата на двора. Стеблото й беше полегнало, така че можеше да се изкачиш по нея само с крака.
Когато Велко заби кирката в земята, очите на Яне се премрежиха. Почувства студен полъх откъм крушата и се взря в тази посока. Изведнъж, както гледаше натам, пред очите му от рядката мъглица, която му се стори, че се стели над двора, му се видя, че се образува някакво видение. Малко детенце беше клекнало и го гледаше с големите си тъжни очи. Яне не вярваше на очите си. Премигна няколко пъти, за да изгони видението от очите си и да не би това да е поради преплитане на миглите. Погледна отново и пак го видя, малко дете стоеше клекнало досами забитата в земята кирка.
Детето продължаваше да бъде все там, клекнало, и да гледа към него. Яне се огледа и видя, че Борю гледа в друга посока.