- Виждаш ли го? - попита го Василка.
Това успокои Яне и той разбра, че не е луд и че Василка също го вижда.
- Какво е това? - попита той.
- Това е духът пазител на имането.
- Велко вижда ли го? - попита пак Яне.
- Разбира се, че го вижда. Светът на кесиджиите е едновременно в света на духовете и на обикновените хора.
Василка се приближи до момченцето, клекна и започна да говори:
- Давам това детенце в жертва, за да ме пуснеш до това имане. О, дух пазител, засити се с неговата кръв и ни пусни да минем покрай теб, а когато извадим имането не превръщай златото в пясък и пръст!
Докато жената говореше, Велко извади един петел и само с едно движение отсече главата му, така както си висеше надолу. Кръвта от закланата птица рукна и потече точно на мястото, където допреди малко беше клечало детето-привидение.
Когато земята се напои с кръвта на петела, а Василка спря да мълви грозните си заклинания, Велко хвърли тялото на петела, като ненужна дрипа. Птицата, дори без глава, беше все още жива. Тя започна да маха с криле и да се опитва да се изправи на крака и като че ли да избяга. Гледката беше зловеща, пърхащата и мятаща се обезглавена птица из запустелия двор и призрачната лунна светлина. Гърбът на Яне настръхна от ужас. Това не беше шега и не беше детинска игра. Явно нещата бяха сериозни и всяка грешка можеше да му коства живота. Докато той, като омагьосан, гледаше обезглавеното тяло на мятащия се петел и студът го пронизваше, Велко и Борю бяха започнали да дълбаят земята. Те копаеха с онова настървение и нетърпение на хора, осъзнаващи, че се
Токораз Memo
268
Ятаган и Меч
намират много близо до съкровище. Василка стоеше отстрани и с интерес наблюдаваше всичко това.
Скоро Борю се измори и Яне го замести, като влезе в изкопа. Буря също беше дошла да гледа, а мулето спокойно пасеше из двора. Дупката ставаше все по-дълбока, а нищо не откриваха. Велко дълбаеше като луд, копаеше бързо, без следа от умора, а Яне и Борю през известно време се сменяха. Колкото повече навлизаха в земята, толкова Борю с по-голя- мо нежелание се спускаше в изкопа.
- Какво става? Да не би да сме объркали мястото? - попита най-после Борю.
- Копай! Копай! - нетърпеливо му каза Василка.
- Няма смисъл! Толкова дълбоко никой не може да зарови имане!
- Копай! - с нетърпящ възражение глас му каза Велко. - Стига си мрънкал! Пази си силите!
- Сбъркали сме!
Въпреки неговото негодувание, мъжете продължиха да копаят все на това място и да потъват все повече и повече.
- Копай по-бързо, Яне! - по някое време каза Велко. - До развиделяване трябва да сме свършили!
Мъжете продължиха да напрягат мишци и да копаят. Борю с всс по-малко желание забиваше лопатата и изхвърляше пръстта навън. Най-накрая Велко се умори и остави двамата мъже вътре, а сам гой излезе навън. Яне дълбаеше пръстта, а Борю я изхвърляше извън изкопа. Как-то стоеше наведен, изведнъж Борю се надвеси над него и каза:
- Не съм те забравил! Пази се! Скоро ще те утрепя!
Яне се дръпна. Не знаеше откъде идва омразата на Борю към него, но сега вече кръвта му кипна. Той беше Боляров и нямаше да допусне да го дебнат. Борю няколко пъти беше опитал да го прободе с нож, а сега го заплашваше. Ако трябва да избира между себе си и Борю, той щеше да избере себе си. Яне пусна копача, хвана врата на Борю и силно го стисна. Омразният мъж изхриптя тежко и захърка, като заклано животно.
- Тук ще ти е гробът! - промълви Яне, като продължи да стиска гърлото му.
Велко явно беше чул това, защото скочи в дупката, за да разтърве борещите се мъже. И в този момент всичко пропадна под тежестта на едрия мъж. Яне и Борю забравиха, че са се борили. Явно бяха стигнали до имането и Велко беше продънил това, което ги отделяше от него. Кога-то тримата сс изправиха и Василка им подаде запалена свещ, видяха, че бяха пропаднали, а в основата на кухината, която е била покрита с дъски, стоеше голямо гърне с дебели стени. Велко разби капака, който беше запечатан с хоросан, и отвътре просветнаха като хиляди светлинки
269
III том “Хайдут”
II глава “Бачкьой “
безброй златни монети. Свещта освети златото и то засия, като на свой ред освети целия изкоп. Борю подскачаше като малко дете, пляскаше с ръце по краката си и викаше:
- Открихме го! Открихме го! Имането!
Когато се успокои, тримата мъже напрегнаха сили и извадиха делвата. Василка погледна вътре в делвата и въобще не беше впечатлена.
- Това не е истинското имане. За защита ходжата е сложил това, ако някой невежа копае да го намери и да си помисли, че го е открил. Но това е само много малка част от съкровището, чиято цел е да спаси голямото и всички вече ще знаят, че това съкровище вече е извадено.