- Значи това не е цялото имане? - погледът на Борю блестеше, осветен от свещта и златото. Той отдавна беше забравил това, което се беше случило между него и Яне. Яне също не искаше да се връща към случката, но знаеше, че ще дебне Борю и при първа възможност ще го унищожи.
След тези обяснения мъжете отново скочиха в дупката и закопаха още по-бясно. Този път Борю беше най-активен. Той нито спираше, пито се оглеждаше, ни го се оплакваше. Откриха втората делва, когато вече се беше развиделило. Тя, както се очакваше, беше закопана точно под първата, но доста по-надълбоко. Този път вече никой не се изненада, макар всички да се зарадваха. Тя беше много по-голяма от първата. Наложи се да натоварят мулето и всеки да напълни торбата си догоре със злато. Така претоварени, те напуснаха селото, а вече беше толкова светло, че имаше опасност някой да ги види.
- По-бързо! По-бързо! - подканяше ги Велко.
Скоро групата се скри в една пътечка над селото.
- Трябва да сме много внимателни! - каза Велко. - Свършили сме само половината работа дотук. Сега трябва да приберем имането на сигурно място.
После групата отново се движеше само вечер, а през деня се криеха. Носеха много злато, а бяха толкова малко, че не биха издържали на нападение дори на няколко разбойници. Тъй като бяха оставили делвите и изкопа в конака открит, Велко беше сигурен, че мълвата за откритото имане вече е “плъзнала” из планината и много народ е плъпнал да ги дебне и да им го отнеме.
Всички осъзнаваха опасността и бяха много притеснени. Василка вече не можеше да язди мулето и затова се придвижваха още по-бавно. Когато вече наближиха хайдушката поляна, те започнаха да се движат и през деня, за да могат по-бързо да се приберат на сигурно. Веднъж, до-като минаваха покрай едно село, Велко го попита:
- Знаеш ли кое е това село?
Токораз Memo
270
Ятаган и Меч
Яне не го знаеше.
- Това село се казва Ситово. То е кръстено така от баща ми Вълчан войвода, защото го е пазело и когато той се е отбивал тук с хората си, винаги са били нагостявани и сити, оттам Ситово. Тук също има съкровища, за които баща ми ми е говорил. Така, когато обрали един керван, натоварен със султанско злато към Истанбул, те избили цялата охрана. Решили да приберат златото в някоя пещера, защото било много и не можело да се пренесе. Те открили пещера, отгоре на която била изсечена квачка с дванадесет пиленца. Решили, че пещерата е удобна и нишанът също бил добър, та по-лесно да я намерят. Тръгнали да крият съкровището, но попаднали на много по-голямо. Така разбрали, че в местността има дванадесет съкровища, а “квачката” ги пази. По-късно те заличили квачката с пиленцата и оттогава, според баща ми, входът на пещерата се “скрил” и никой вече не може да го открие. Самият той много пъти опитвал, но също не успял да влезе.
- Ние няма ли да опитаме, войводо?
- Не, ние ще търсим само сигурните съкровища. Трябва да съберем всичкото сигурно злато и да видим колко от Българско ще можем да купим, пък после ще видим дали ще се налага да търсим и такива съкровища, за които не сме много сигурни.
- Защо им е било нужно да заличават квачката с пиленцата?
- Защото Вълчан, винаги на входа на всяка пещера, в която укривал съкровище, поставял своят знак - вълк, защото е Вълчан. Само на една пещера, която се намира на пътя от Козбунар към Станимака и която е единствената пещера, в която е крил съкровище в равното, вълкът е изписан не върху входа, защото там много хора минават и лесно се достига до нея, а на камък хвърлен във водата в подводно езеро. Та този камък, като го преместиш, пред теб ще се отвори входът на пещерата.
Яне осъзнаваше, че Велко му доверява много важни и тайни неща, но все пак искаше да знае всичко докрай. Щеше да запомни всичко и така винаги, когато поискаше, можеше да стане най-богатият мъж в Империята, по-богат дори от падишаха.
- Как се казва тази пещера?
- Намира се близо до Арапово и се казва “Дяволската дупка”. Ей онова там е връх Щутград… Там пък са Бесапарските ридове… - докато Велко говореше, Борю се беше примъкнал и беше надал ухо за това, което разказваше войводата. Войводата измести поглед и го видя, след което се разсмя.
- Много работа ни чака още! Хайде да ставаме!
Друг път минаха покрай друго село.
Ill том “Хаидут “
271
II глава “Бачкьой
- Знаеш ли как се казва? - попита го Велко. - Това е село Плавун. Името му идва от плавя - промивам злато.
Така мина почти цялото лято. Кауците обикаляха планината на шир и на длъж. Китабите се оказаха точни и верни. Много злато се стече във Велковага дупка и в другите по-стари скривалища от времето на Вълчана. Велко на няколко пъти ходи до Козбунар и в тези си пътувания вземаше със себе си Яне като охрана, и го учеше. Той не само го учеше на всичко за кесиджиите, но започна да му казва всички тайни за скритите съкровища.