273
III том “Хайдут “
IIглава “Бачкьой”
- Вие за битка още не сте готови! Какво ми говорите за Караджов камък? Там загубихме верни другари и добри бойци! Кой от вас може да стъпи на пръста на Манол байрактар или пък на Глигорко? Я не ми говорете за Караджов камък!
Велко беше гневен. Той скочи като пружина и всички разбраха, че е прекипяло на войводата. И Яне се успокои, защото разбра, че още го боли войводата и че жива е душата му. Цяло лято той думичка не беше проронил за битката и за погребаните под земята кауци. На Яне често му се струваше, че войводата е забравил. Сега се успокои. На Велко не му бяха безразлични хората и той тъгуваше по тях. Той искаше един ден, ако му се случи нещо, поне да знае, че на войводата му пука, че някой ще го споменува.
За да успокои войводата, Яне пак започна да го пита за пехливаните от Бимбелови, за Кара Колю, за Сава Бимбаши и всички от рода им. Кара Тозю също се намесваше в разговора, а кауците слушаха. На тях вече им бяха омръзнали приказките за злато и иманета и сега приказките за пехливаните поне бяха по-близки до битките. Затова слушаха притаени разказите на Велко.
Когато приключи да разказва, Велко погледна към Яне. Изведнъж каза:
- Бимбелови и Болярови са най-добрите пехливани в света! Ние се борим, но също така и ви тачим, и пеем една песен за един от Боляровите, изправил се срещу нашите!
Яне знаеше много песни, в които се разказваше за Болярови, но не знаеше за какво точно говори Велко. Разбира се, гой също знаеше много песни за Бимбелови. Сигурно над сто и за всичките им пехливани. Дядо му ги пееше, а в тях най-често се описваше как някой Бимбелов е надборил някой Боляров или турски пехливанин.
- Тази песен я пеем ние и може да не си я чувал.
После Велко запя, а меден беше гласът му и песента се лееше като вино из хладен менец, и звънеше в ушите на Яне. Не я беше чувал тази песен и не я знаеше. Кара Тозю не издържа и скоро се включи в песента, но пееше някак по-дебело и по друг начин “къдреше” гласа си, че той служеше като поставка, на която войводата “стъпваше”. А песента беше толкова красива! Мъжка песен! Песен за корави мъже и корава земя. Яне слушаше и когато чу името на дядо си, едва не извика от изненада.
“…Телалин вика, телалин вика, телалин вика
из Будина града, из Будина града, из Демиркапия,
вика два дни, вика три дни, една ми неделя:
- Цошо ша са бори, Цоню Пехливанин,
Токораз Memo
274
Ятаган и Меч
е ръце демирлии, е пръсти челиклии.
Никой са не наима е Цоня да са бори, е Цоня да са бори, е Цоня Пехливанин.
Наело ми са и, наело момче аджамия,
момче аджамия на дванайсет годин е негова сгоденичка,
той ще са бори, тя ще го гледа.
Отговаря Цоню Пехливани: Ако ша са бориш, първен да каулим: ако те надвия, ша ти отзема, ша ти отзема младата сгоденица и ша ти отрежа ръцете то лахтете, ръцете от лахтете, краката от коленете.
Че са се хванали да се борят Цоню Пехливан и Коста копелчето, Борили са й малко и млого, малко и млого, три дни и три нощи. Дсто Цоню хване, бели меса къса, дето Коста хване, рунтави кожи дере.
Борили са три дни и три нощи, в кръв отънали, река кървава текнала, пак са един друг не разпускат.
Разсърди се момче аджамия, че издигна Цоня Пехливанин, та го в земя удари - у земята потъна, потъна и издъхна.”
По описанието на борбата и по техниката, която направил Коста, Яне беше сигурен, че той е от рода на Боляровите и че е дядо му. Те хвърляха и тръткаха така противниците в земята, че да ги убият. Това беше техният начин. Яне вече беше сигурен, че Коста аджамия е дядо му. Дали някой ден и за него нямаше да се пеят песни, или да сс разказват легенди?
В този момент в мрака се дочу пърхане на криле и един гълъб кацна на рамото на Велко. Това накара всички кауци да възкликнат. В гледката имаше нещо свръхестествено. Всички знаеха, че вечер гълъбите не летят, защото не виждат в тъмното и могат да се загубят, но въпреки това този гълъб беше долетял до тук. Велко стана и се отдалечи. Яне знаеше, че ще прочете съобщение. Скоро се чу изплющяването на крилата на гълъба и той отлетя обратно.
- Лягайте! - каза Велко. - Утре, рано сутринта, с Яне тръгваме, а вие, с Кара Тозю, ще се готвите за битка!
Всички ликуваха, докато си лягаха. Предстоеше им битка. Яне също се вълнуваше. Нещо интересно предстоеше и той щеше да участва в него. Вечерта провери оръжията си и стегна силяха. Провери сух ли е барутът в барутницата и всичко останало. Тази вечер спа като къпан. Още беше тъмно, когато Велко го побутна и той веднага скочи на крака, без да каже нито дума. Облече се, обу се и препаса силяха си. Веднага беше готов да тръгне. Велко му бутна в ръката едно парче козя пастърма и без шум и каквото и да е забавяне, двамата тръгнаха на път. На пост