Яне й се довери. Тя щеше да го отведе до някой от изходите на подземието, а може би щеше да го закара до човека, който толкова много търсеше. Дали не беше Василка? Приближи се и се взря. Не, това не беше старата жена. Тя се обличаше в черно и беше много по-ниска и прегърбена. а това беше гъвкавата снага на млада жена, с кръшна походка. Яне тихо тръгна след нея. Не искаше да се издаде, нито да я изплаши. Скоро стигнаха до стълбите. Нямаше грешка, много добре беше запомнил тези стълби. Яне я остави да мине малко напред. Тук вече не можеше да се загуби. Помнеше всяка извивка и стълбичка. Скоро изскърца вратата в дъното на миндера, а после и външната врата на долапа. Тя изскърца два пъти, което означаваше, че жената е затворила само външната врата, а тази в дъното беше оставила отворена. Това беше прекрасно за Яне. Само дано жената не се върнеше бързо назад и не го пресрещнеше. Той можеше да влезе в долапа без проблем. Така и направи. Влезе в него. Вратата не беше добре затворена и през процепа той наблюдаваше какво ставаше в стаята. Жената, която беше вървяла пред него, стоеше клекнала пред леглото, а там лежеше някакъв мъж. Яне насочи погледа си и ръката му конвулсивно се хвана за кесиджийската кама. Там лежеше убиецът на Велко. Той стоеше в тъмното, но белегът му беше пресен. Жената говореше нещо, но Яне беше толкова развълнуван, че нищо не чуваше. Не можеше да спре на едно място и дори не можеше спокойно да види какво се случва. Беше само на една врата разстояние от този, когото копнееше да убие. Дали да не скочи и да не го съсече на място, пред очите на жената? Тя обаче със сигурност щеше да се развика и той трябваше по някакъв начин да я спре, а еничарите бяха съвсем наблизо. Братът на Велко сигурно също имаше пазванти, които да пазят него и имота му. Какво да прави? Реши да изчака малко и като че ли това го успокои. Погледна през пролуката и видя нещо, което го потресе. Мъжът се наведе към жената и бавно, садистично, заби ножа си право в сърцето й. Тя ужасено и някак учудено го погледна. Какво ставаше? Той беше виждал тази жена. Това беше жената на бра
Ill том “Хайдут
281
11 глава “Бачкьой
та на Велко. Мъжът пред очите му уби жена си, след като само преди два дни беше убил брат си. Защо беше всичко това? Какво да направи? Жената беше красива и също някак красиво падна на земята. Главата на Яне се завъртя. Потресен той отстъпи назад, като че ли искаше да избяга от това, което бяха видели очите му. Но така не можеше да спре случващото се в стаята. Залитна назад и се подхлъзна по стълбите. Опита се да се хване, но всичко беше черно и не успя да се ориентира. Не го и интересуваше. Падна назад в мрака и не разбра какво стана. Сигурно се беше ударил или беше припаднал. Когато осъзна, че е жив и се опита да се изправи, разбра, че от дълго време лежи на каменния под и мисли за това, което беше видял. Бързо откри стълбите и се изкачи обратно по тях. Отново влезе в долапа. Погледна през процепа на вратата. Навън беше ден, защото светлина проникваше през чепа, през който беше гледал. Освен това отвън се чуваше музика. Дали всичко, което снощи беше видял, не беше игра на изтощените му до крайна степен сетива? Яне бавно и внимателно отвори вратата на долапа. Не, това, което беше видял, не беше игра на сетивата му. Жената все така лежеше пронизана в гърдите. В стаята обаче нямаше никого. Държейки ятагана, Яне огледа стаята. От двора се чуваше музика. Той се приближи до чепа и погледна навън. Там, в съседния двор, бяха строени много мъже, които еничарите пазеха. От Кара Тозю знаеше, че султанът изпраща еничарите из българските села да събират кръвен данък - девширме. Това, което сега наблюдаваше, явно беше девширме. Еничарите събираха български младежи, за да попълнят войската си. Това не се беше случвало от много години насам. Вгледа се в тълпата и го видя. Убиецът също беше там и като глава на семейството стоеше най-отпред. Яне стисна дръжката на ятагана. Нищо не можеше да направи. Музикантите тръгнаха отпред и поведоха хората извън огромния двор. Мъжете, внимателно пазени от еничарите, ги последваха, а най-накрая тръгнаха много жени и деца. Всички се насочиха по улицата надясно, където трябваше да се намира мегданът. Девширме. Братът на Велко беше богат, стар и глава на семейство. Нямаше как да го вземат в девширме. Той щеше да се върне. Яне седна. Щеше да го изчака. Не му хареса дори само мисълта да стои в тъмна стая, с труп в нея. Трябваше да се занимава с нещо, за да не мисли за мъртвата жена. Реши да я свали в подземието. Така щеше да му е по-лесно. Въпреки че беше огледал, не успя да види баба Василка в групата, която вървеше най-отзад.