След като свали долу трупа на младата жена, внимателно залости вратата към подземието. Тя беше толкова красива и нежна дори в смъртта си. Страхуваше се душата на жената да не се върне. Василка беше магьосница. Като нищо жената на брата на Велко можеше да е
Токораз Исто
282
Ятаган и Меч
нейна ученица. Ако Велко беше кесиджия, значи беше и змей. Брат му също можеше да е змей, а жените на змейовете бяха самовили. Това означаваше, че жената може да е самовила. Яне искаше спокойствие. Сега не искаше да се занимава с духове. Стоенето в тъмното го унасяше, но не биваше да заспива. Така през известно време той се изправяше и размахваше кесиджийската си кама, за да се приготви за това, което предстоеше да се случи.
Георги и домочадието се прибраха в къщата си едва когато навън започна да се смрачава. Яне беше вперил поглед в дупката и наблюдаваше огромната група, която се прибираше и оживено коментираше. Беше ясно какво. Девширмето явно беше свършило, турцитс бяха взели необходимите им хора и си бяха тръгнали. От стопанството на брата на Велко със сигурност не беше взето нито едно момче, защото Яне не видя някой да плаче или да изразява мъка. Той гледаше и видя това, което искаше. Василка водеше за ръка две малки дечица. Те бяха облечени като кукли, с малки шарени носии и шарени кърпи на главите си. Пред тях вървеше баща им - убиецът на майка им и на брат си. Яне отново стисна камата. Той щеше да дойде. Скоро щеше да дойде при него. Трябваше да погребе жена си, не можеше да я остави така. Яне щеше да го чака. Свечери се съвсем. Яне бръкна в пазвата си. Там беше останало съвсем малко парче пастърма. Бавно, като кесиджия, го засмука. Търпение! Това беше най-важното качество за всеки кесиджия! Трябваше да бъде ловец и да се научи да чака. Ловът не е само преследване, но и поставяне на капани и чакане. Сега той чакаше на пусия и трябваше да има търпение. Жертвата скоро щеше да се появи и той трябваше да е готов. Това стана късно посреднощ. По стълбите отвън се чуха стъпки. Яне се приготви и тихо се скри в долапа, като притвори вратичката, така че да вижда какво става. Стисна силно дръжката на кссижийската кама в дясната си ръка. Мъжът отвори вратата и влезе в стаята. Той носеше в ръката си свещ и Яне веднага го разпозна.
- Какво? Как? - мъжът гледаше стъписан към мястото, където трябваше да се намира трупът на жената, която той сам беше убил. Там обаче нямаше нищо. - Къде? Къде можеше да е? Какво се беше случило?
Мъжът изглеждаше така, все едно е видял призрак. Той не можеше да повярва, че жената не е мъртва и сигурно е избягала. Втурна се към долапа и към тайния вход, откъдето би могла да излезе, без никой да я види. Отвори широко вратичката и застана с открити гърди пред Яне. Момчето само това чакаше. Скочи напред и зъби острието на кесиджийската кама в гърдите на мъжа. Тя изстена и с лекота влезе до сърцето. Мъжът ококори очи и го гледаше с учудване. Той беше мъртъв, но още не го знаеше. Смъртта беше дошла по-бързо, огколкото болката.
Ill том “Хайдут
283
II глава “Бачкьой
Яне бързо извади острието и отново, с всичка сила, го заби в гърдите на мъжа. След това продължи да удря с всичката сила, на която беше способен. Удряше толкова силно, че всеки път камата влизаше до дръжката в гърдите на убиеца. Мъжът все още стоеше на крака, а Яне го беше пробол поне двадесет пъти. Най-накрая той се олюля и падна тежко назад. Яне не спря. Наведе се над вече мъртвото тяло и продължи да нанася удари. Удряше като обезумял. Във всеки удар влагаше всичката си сила. От очите му течаха сълзи, но той продължаваше да удря… удря… удря. Удряше без да мисли. Ръката му стискаше камата. Беше се превърнал в божията десница. По някое време погледна към лицето на мъртвия вече човек. Разколеба се. Дали не беше сбъркал, дали не беше убил самия Велко? За миг забави ударите и отпусна ръкохватката на камата, но след това се сети за случката при Сливодолското падало, как мъжът беше излъгал кауците, че той, Яне, е убил войводата им, как после заплаши семейството му и пак заудря.
Когато спря, сигурно беше нанесъл над сто удара в гърдите и корема на човека. Беше го изпратил в ада, където беше неговото място. “Дано да го е боляло!” - помисли си Яне. Чувстваше се напълно изтощен, дотолкова, че не успя да се изправи, а се отпусна върху тялото на мъртвия, а черната му кръв попи в дрехите му. Когато се съвзе и се изправи, си помисли, че сигурно представлява страшна гледка. Трябваше да направи още нещо. Чувството му за мъст не беше напълно задоволено. Трябваше да направи още нещо!