Велковата къща нека си гори, той Велко рядко си идваше. Вярно, че вчера при девширмето беше тук. Безумен беше и постоянно обикаляше по пущинаците. Какво ставаше обаче с башчорбаджията? Всички гледаха към Василка. Да влизат ли в огъня да го търсят? Старата жена гледаше към горящата къща, а в двете си ръце стискаше ръчичките на двете момичета. Те стояха и гледаха Василка, с големите си тъжни очи. Божура - по-голямата, като че ли разбираше, че с този огън всичко си отиваше. Отиваше си детството, богатството и дори родителите им. Докато малката се радваше и подскачаше. Това за нея беше игра. Високите огнени езици на пожара не я плашеха. Малката й забрадчица се беше смъкнала и огнените отблясъци си играеха с русата й коса, като й придаваха красив меден отблясък. Детето гледаше всичко това с пъстрите си очи и като че ли поглъщаше огнените езици и всичко, което се случваше. В тях като че ли влизаше и черната като кадифе нощ и целият свят.
- Какво да правим, Василке? Къде са Георги чорбаджи и Гергина? Всичко гори! Какво да правим?
Токораз Memo
286
Ятаган и Меч
Тези въпроси изтръгнаха Василка от унеса. Тя се сепна.
- Дръжте децата! - каза тя и подаде ръчичките в ръцете на хората, които я бяха обградили. - Чакайте малко! - като каза това, тя се обърна и със ситни стъпки се затича към вратницата между двата двора на къщите близнаци. Хората помислиха, че отива да види какво става с другата къща. Явно на старицата не можеше да се разчита и те се опитаха, със собствени сили, да спасят каквото могат, но най-вече държаха децата по-далеч от огъня. Опитаха се да ги накарат да се обърнат е гръб.
“Който гледа пожар, насън ще се напикае!” - това говореха хората.
Сега на хората съвсем не им беше да спасяват пустеещата къща на Велко. Всички те живееха благодарение на Георги чорбаджи и животът им зависеше от този имот и къща.
Василка съвсем не беше обезумяла. Тя влезе в двора на съседната къща и там, на тревата, осветяван от пожара, видя Яне - спокоен и седнал по турски.
- Какво стана? - попита жената вече много по-спокойна.
- Нищо! Сега вече се чувствам отмъстен! Чувствам се пречистен!
- Огънят пречиства, но защо трябваше да направиш всичко това?
- Той беше убиец!
- Но ти знаеше! Ти знаеше, че той е кесиджия!
- Не, не, не! Не говоря за него! Как се казва братът на Велко, другият син на Вълчана?
- Георги! - учудено отговори жената.
- А жена му?
- На Георги ли?
- Да, на Георги!
- Гергина се казва, защо?
- Всички те са мъртви!
- Кои?
- Всички!
Като каза това Яне изведнъж изгуби всякакво желание да говори. Той седеше и като омагьосан гледаше огъня. Очите му бяха изсъхнали и му се струваше, че не може нито да премигне, нито да отклони поглед от огнените езици. Това беше магия!
- Яне! Яне! Разкажи ми! - баба Василка го раздруса и чак след това момчето заговори.
- На Сливодолското падало видях как Георги уби брат си Велко, с пищов в сърцето. Гръмна го от упор, право в сърцето.
Като чу тези думи, Василка изпищя и се хвана за сърцето. Яне обаче не й обърна никакво внимание. Като омагьосан той продължаваше да разказва:
Ill том “Хайдут
287
II глава “Бачкъий”
- Там бяхме четири човека. Георги после ме обвини пред кауците, че аз съм убил брат му и сега те ме дебнат да ме убият. Но аз вече съм готов!
После, когато вече бях тук, проследих Гергина и видях как Георги уби и нея. Прободе я е нож в сърцето. А после аз го убих. Сега трябваше да запаля къщите, разбираш ли?
Жената стоеше като вкаменена. Мина много време преди да отговори:
- Разбирам! - просто каза тя.
- Трябва да отведеш двете деца и да напуснете това прокълнато място. Велко определи мен като наследник на всичко, което знаеше и като продължител на Вълчановото дело. Кауците със сигурност ще се опитат да ме убият, така че не знам! Сигурно ще трябва да се изправя и срещу тях. Ти трябва да се грижиш за момиченцата, а аз ще ти помагам, доколкото и когато мога, защото те останаха сами на света. Нямат нито баща, нито майка, нито чичо. Само ти им остана. На коя страна ще си ти? На тяхна или на моя?