Когато затвориха вратата на Василкината къща, Яне като че ли се събуди. Той огледа къщата. Имаше много неща за вършене по нея.
- Първо да хапнем, а след това да се заемаме за работа! - каза старата жена.
Чак когато хапна няколко залъка, Яне разбра всъщност колко е гладен. Опита се да се въздържа, но не успя. Когато свърши, беше “омел” всичко. Момиченцата го гледаха със страх.
- Откога не си ял? - попита по-малкото момиченце, което имаше руса къдрава косичка и личице на ангелче.
Яне се замисли. Не беше ял нормална храна от няколко дни, а през това време му се бяха случили толкова много неща.
Този ден работи много и привечер къщата вече беше готова за живеене. Яне поправи огнището и запали огън, за да стопли и изсуши стените, да прочисти комина от паяжини и мръсотии и Василка да може да сготви каша за вечеря. Жената разбра колко гладен е Яне и сложи цяло котле с каша върху огъня. Яне оправи вратите така, че да се отварят докрай и да се затварят плътно. Момиченцата почистиха малките джамчета на прозорчето. Василка помете всичко и изтупа всички черги и одеала.
- Как се казват? - по някое време попита Яне.
- Голямата е Божура, а малката - Ирис.
Токораз Memo
290
Ятаган и Меч
- Защо все с имена на цветя са кръстени? - Яне попита и веднага се сети. Така се кръщаваха момичетата, за да бъдат защитени от змейове. Това беше научил от самата Василка.
- Ти ли си им кръстница?
- Аз!
Яне помисли какъв по-точен въпрос да зададе на вещицата. Най-накрая го измисли:
- И двете ли са застрашени от змей, та така реши да ги кръстиш?
Жената не отговори, но поклати утвърдително глава. Явно беше точно така и затова двете носеха имена на цветя.
- Довечера, като заспят, ще ти кажа!
По някое време, от небето, към Василка се спусна гълъб. Това бяха гълъбите, които бяха гледали в къщата на Георги. Някак си те бяха оцелели и сега този се спусна, навярно познал старата жена. Скоро още няколко гълъба се спуснаха от небето. Горе, на бижиклика*, Яне им направи място къде да живеят.
Яне едва дочака вечерта. Момичетата легнаха в стаята отсреща, а Яне щеше да спи в откритата одая. Василка вече беше приготвила одъра с постелите му.
Сега, след като се беше наял до насита и беше седнал на малко трикрако столче, Яне се сети за обещанието на старата жена.
- Дойде ли време, баба Василке, да ми кажеш?
- Ще ти кажа! Защо да не ти кажа? Ама може да не ти хареса това, което ще чуеш!
- Защо да не ми хареса? Аз какво общо имам?
- Сега ще разбереш!
Василка помълча известно време, после започна да говори:
- Ти помниш ли, че някога ти бях казала да се замислиш кои са змейовете?
Яне се замисли и си спомни това.
- Да, спомням си! И кои са змейовете?
- Змейовете не са измислени и не са митология! Ти си змей! От теб трябва да се пазят момичетата, защото те са специални и ако са близо до змей, той може да ги изпепели! Велко също беше змей. От него трябваше да ги пази името им. Гергина също трябваше да ги пази от змейове. Едното от тях е дете на Георги, а другото - на Велко. Велко беше змей, а майка им беше самовила. Момичето е специално дете. Георги беше разбрал всичко това. Той щеше да убие и теб и детето, след като уби майка им. Щеше да убие и другия човек, който беше е него на Сли-
*бижиклик - място над тавана и под покрива, което било използвано като склад или за сушене на продукти
Ill том “Хайдут “
291
IIглава “Бачкьой”
водолското падало. Добре че момчето го взеха на девширмето.
Какво стана? Откъде ни дойде всичко това до главата? Георги? Мислих, че Георги е мекушав и никога няма да направи нещо такова. Той също се оказа змей. Какъв да бъде, като баща му е Вълчан, от рода на Шейтаните, а майка му Фатме - бейова щерка и самовила? Тя била по-веща от ходжа и истински воин, и години наред ходила с Вълчан из планините, отначало като заложник, а после като негова булка. Какво можеше да се очаква?