Ill том “Хайдут
293
II глава “Бачкьой
Сотир му покача да влезе вътре. Яне вкара мулето, а Сотир го отведе в яхъра и след малко се върна. Там, под смокинята, имаше скована дървена пейка, която беше застлана с черги. Двамата мъже седнаха на нея. Отнякъде дотича Буря. Любимото му куче скочи и започна да му се радва. Яне много се зарадва на старата си приятелка. Когато седна, кучето постави глава на крака му и изпъшка тежко. Яне помириса въздуха - топъл, мек, изпълнен е есенни аромати. Бачкьой си беше все такъв. Отвън се чуваха шумовете на селото - ту излайване на куче, ту звън на чан. Всичко беше толкова спокойно и през цялото време чувстваше реката и планината. Душата му се отпусна. Защо да се съпротивлява? Ако кауците бяха решили да го убият, какво можеше да направи?
- Буря те чакаше. Тя тъгуваше без теб. Страхотно куче е.
- Къде е Кара Тозю? - попита Яне. Той не знаеше дали Сотир знае, че той има среща тук е байрактаря. Може би си мислеше, че е дошъл да се видят двамата.
- Тук е! След малко ще дойде, каза да го изчакаш!
Значи все пак знаеше, че ще идва. Може би Кара Тозю беше решил да доведе и останалите кауци и да го заклещят? Не знаеше.
- Ти какво правиш? - попита Яне, колкото да си говорят нещо.
- Ако знаеш колко много искам да съм като теб, да обикалям балкана и да участвам в битки! Всяка вечер сънувам Караджов камък!
Момчето сигурно искаше да каже още нещо, но в този момент на портата се похлопа и той трябваше да стане, за да отиде да отвори. Без да иска Яне пак докосна дръжките на табанджията, на ятагана и на камата. Може би на вратата щеше да се покаже групата на озверелите кауци. Яне само за миг се поколеба. Не можеше да вдигне оръжие срещу доскорошните си другари. Все пак, ако Борю Белята беше най-отпред, той щеше да го гръмне, пък после, ако щат да го съсекат. Портата се отвори, но там се появи само Кара Тозю. Яне се изправи. Мъжът се приближи към него, със стегната стъпка.
- Хей! Радвам се! Ха добре си ми дошъл!
После разтвори ръце и искрено го прегърна. Яне беше стъписан. Той отговори, но съвсем сдържано. Не можеше да разбере какво става.
- Ха седни! Седни де! - каза байрактарят, като посочи към пейката.
Яне седна. Кара Тозю седна до него и сложи ръка на крака му, като
нелеко го плесна.
- Казвай, какво става с теб? Къде се губиш?
- Първо искам да кажа, че чух всичко, което Георги Шейтан ви каза на хайдушкото сборище! Искам да кажа, че това не е вярно! Повярвай ми, байрактар ефенди, това не е вярно!
- Знам, Яне! Не знам защо, но Георги Шейтан ни излъга!
Токораз Memo
294
Ятаган и Меч
- Кауците търсят ли ме?
- Търсят те, но виждаш, че аз съм си тук. Не повярвах на нито една негова дума.
- Как разбра?
- Първо, мъжът каза, че си стрелял с пушка. Аз знам, че с войводата тръгнахте без пушка - като спомена войводата, Кара Тозю се намръщи. - После каза, че си стрелял с пищови по него. Това също беше лъжа. Ти, както виждам, все още носиш пищова, който аз ти дадох. С него не можеш да стреляш два пъти, нито толкова бързо да го презаредиш. Георги ни излъга, не знам защо.
- Аз знам! - твърдо отговори Яне.
Той помилва Буря по главата, като че ли от нея търсеше твърдост и увереност.
- Ще ви разкажа всичко. Георги уби нашия войвода. Като подлец го простреля с пищов в гърдите. После опита да убие и мен. Аз отидох в Козбунар, за да го убия, защото той ме наклевети и пред вас заплаши рода ми. Там обаче го видях да убива жена си Гергина. След това го убих. По-късно от баба Василка разбрах, че ако не го бях убил, той щял да убие децата си - Божура и Ирис, или поне едната от тях и човека, който е бил с него на Сливодолското падало.
Кара Тозю зацъка с език.
- Какво е това? Какво става?
- Не знам, Кара Тозьо! И аз не знам какво стана!
- Сигурен ли си, че войводата е мъртъв? Защото нали знаеш какъв беше войводата?
- Знам!
- Знаеш ли поне къде е гробът му?
- Не, за жалост не знам. Единият, който знае, вече е мъртъв, а другият еничарите са го взели на девширме.
- Трябва да го намерим и да разберем къде е заровен войводата и дали е погребан по християнски!
- Кара Тозьо, трябва да говоря с теб!
- Кажи! - насърчи го байрактарят.
- Много съм ти благодарен, че ме прие толкова добре и благодарение на твоя бърз ум и съобразителност си разбрал, че съм невинен и че Георги Шейтана е лъжец, но сега искам да говорим по още един въпрос. Когаго обикаляхме с Велко, той постоянно ми говореше, че трябва аз да го наследя, като войвода на кауците. Знам, че съм много по-млад и че е много неуважително, но войводата така говореше. Дали е бил искрен, или така е искал само да ме насърчи? Ти знаеш ли нещо по въпроса? Ако не знаеш, не искам да ми вярваш, а веднага ще призная твоето пър