Ill том “Хайдут”
297
II глава “Бачкьой
ви глава върху крака на Яне. Дълго време мълчаха, докато Кара Тозю не прекъсна мълчанието.
- Скоро е Димитровден. Хайдушкото време свършва, трябва да разпуснем кауците и всеки да реши къде ще прекара зимата!
- Ти, Кара Тозьо, ще разпуснеш кауците! Нека всички отидат по родните си села! Заръчай им да мълчат! Обясни им, че аз съм вече войводата, а ти си все така байрактар на четата! Да пазят мълчание, защото за всяка казана дума ще режа глави, така им кажи! За теб също имам задача, Кара Тозьо.
- Каква, войводо?
- Кара Тозьо, в Козбунар останаха Василка и двете кръгли сирачета - Божура и Ирис! Искам да отидеш да ги пазиш и да се грижиш за тях!
- Не искам! Това са децата на убиеца на войводата!
Яне се изкуши да му каже, че поне едната не е дете на Георги, а на Велко, но реши засега да мълчи.
- Ще отидеш! Ще се грижиш за тях и ще направиш така, че и косъм да не падне от главите им!
- Ти защо не отидеш при тях, войводо, да ги пазиш?
- Не мога! Аз съм опасен за тях и трябва да стоя далеч, за да не ги нараня!
Кара Тозю едва ли разбра думите му, но сега това не го интересуваше, затова той му каза:
- Сега, байрактар, повикай Сотир Манолов!
- Да, войводо!
След малко Сотир излезе от къщата.
- Сотир Манолов, искаш ли отново да бъдеш в дружината на кауците? - попита Яне.
- Да, Яне! - учуден отговори Сотир. Само преди малко той сам беше започнал да му разказва за това.
- Аз съм новият войвода на кауците. От днес отново си в дружината, а не си само ятак. Имаш задача за зимата, да се грижиш за майка си и за Айше! Стой тук, в къщата, а по Гергьовден аз ще ти изпратя вест къде ще се събираме! Разбра ли?
- Разбрах, войводо! - изпъна се като струна Сотир. В очите му имаше блясък, който не се беше появявал там от деня на смъртта на баща му.
- Сега вадете кауците и да ходим!
- Къде ще ходим, войводо? - попита Кара Тозю.
- Ти, Сотире, бягай да повикаш Теофилакт! Давам ти един сахат време!
След малко Сотир “изхвърча” през портата. Яне и Кара Тозю хапнаха и поговориха малко за това-онова. Яне даде напътствия на байракта-
Токораз Memo
298
Ятаган и Меч
ря си, какво да каже на кауците и докъде да им разкаже това, което знаеше. Хапнаха добре и пийнаха от бъклицата вино. Пиеха направо от чучура. Яне насочи струйката със сигурна ръка. Той знаеше, че Кара То-зю го дебне. От днес нататък той беше войводата и всички щяха да го дебнат, и нямаше да му простят и най-малкото колебание, несигурност или страх. Той пи като майстор от виното и показа на своя байрактар, че е достоен да бъде войвода.
Като пийнаха, двамата мъже нахлупиха кауците си. Яне знаеше, че високите шапки ще предизвикат интереса на околните хора, но му беше омръзнало вече да се свива и да се крие. Така той насърчи Кара Тозю и двамата бавно тръгнаха по улиците. Всички хора ги заглеждаха. Минаха през моста, прекосиха пътя и покрай кръчмата тръгнаха нагоре към манастира. Буря ги следваше и още повече засилваше интереса към тях. Когато минаваха през моста, Яне се обърна да види как кучето ще премине, но Буря се справи без даже да се поколебае. Двамата вървяха и се оглеждаха. Мъжете, които ги срещаха, ниско се покланяха и изразяваха уважението си. Те бяха чували за кауците и за подвизите им. Жените също ги заглеждаха. Не Яне, а по-скоро изправената фигура на байрактаря, със стърчащите настрани мустаци, привличаше погледите им. Хората ги обсъждаха, когато отминеха и Яне чуваше това. Може би някой ден това щеше да бъде началото на песента за Яне войвода.
Пред огромния каменен свод на манастира вече ги чакаха Сотир Манолов и Теофилакт. Сотир беше с висока кожена шапка - каук, а Теофил държеше в ръце шапката, а на главата си имаше висока цилиндрична попска килимявка.
Яне си спомни за последното си посещение тук. Спомни си за Али Бабаджан и бягството му от манастира и селото.
Четиримата влязоха в двора, но не отидоха в големия храм, а в по-малкото дворче и влязоха в по-малкия храм. Там нямаше никого. Тримата клекнаха пред амвона, със запалена свещ в ръце.
- Отче, благослови ни и нека всички заедно да кажем нашата молитва!
Мъжете държаха шапките в ръцете си. Кара Тозю смутено мачкаше своята. Теофилакт свали килимявката и сложи каука на главата си. После всички заедно казаха думите на каушката клетва, която преди това от поколения се беше предавала в рода на Боляровите.
Като свършиха, мъжете сложиха кауците си, а Теофилакт свали своя и сложи отново килимявката си. След това всички бавно се прибраха в къщата на Манол. Като влязоха вътре, прибраха хайдушките шапки и на главите си сложиха обикновени шапки. Вечеряха. Яне отново разясни всичко и каза на Кара Тозю къде ще се намира. Посреднощ Теофилакт се изправи и каза: