Ill том “Хайдут “
305
II глава “Бачкьой”
Яне разказа на Василка всичко, което му се беше случило. Много искаше да разбере дали е убил Васил и другия мъж, с когото му бяха направили капан. Чак сега Яне разбра. Двамата се бяха наговорили. Те го бяха причакали. Борю и Васил му бяха направили капан. Бумбара нарочно беше говорил така, за да го предизвика и гой да отиде, за да го накаже. Те бяха измислили всичко. Знаели са какво точно да кажат, като са били сигурни, че Яне няма да се унижи да поиска помощ от кауците, а сам ще отиде. Той беше попаднал в капан, поставен му от двамата мъже. Добре че се беше измъкнал, но дали те бяха останали живи? Ако не, трябваше да се върне и да ги довърши. Защо им беше това? И сега разбра. Те искаха да отнемат съкровищата на Вълчан и Велко. От алчност! Те му бяха поставили капан, не защото не искаха да са кауци, а за да вземат китабите и да научат всичко, което Яне знаеше. Може би затова не го бяха убили. Скоро мълвата се разнесе. Намерили Васил Бумбара, от Горно Арбанаси, убит в къщата си. Имало много кръв, главата му била премазана. Таласъм някакъв го убил или змей. Такава рана никой не бил виждал. Нямало оръжие или човек, който да може да остави такава рана. Макар и ранен, Борю беше оцелял. Яне нямаше да му прости. На седмия ден изпрати гълъб на Кара Тозю. Съобщаваше му, че е жив и че ще остане известно време в Козбунар, а обучението на кауците да продължи. Не съобщи, че е ранен. Това хората му не ги интересуваше. Всяка слабост трябваше да се скрива от тях. Не каза и че е убил Васил Бумбара. Те скоро щяха сами да разберат. Борю беше ранен и едва ли щеше да предприеме нещо срещу тях, така че и за него не му писа. Въпреки усилията на Василка раната гнояса и много го болеше. Няколко дни, сам не знаеше колко точно, лежа в треска. Когато можеше да става, вече беше лято. След няколко дни щеше да бъде Еньовден. Яне беше взел решение, веднага след борбите на Четиридесетте извора, да отиде и да се бори в Едирне. Чувстваше се подготвен да победи всички и да стане башпехливан. Искаше да се бори с Кая. Щеше да го победи. Като каза това на Василка, тя се разсмя:
- Слаб си още! Къде ще се бориш? Трябва първо да се съвземеш!
Яне слушаше всичко, което жената му говореше. Пиеше горчивите отвари и дори се опитваше да не се мръщи.
Еньовден беше в средата на лятото, затова му казваха още “Среди ле-те”. Тогава черквата отбелязваше рождението на Св. Йоан Кръстител. Хората обаче вярваха, че на Еньовден лятото започва да свършва и идва зимата. “Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и отива да донесе зима” - така казваха хората. Смяташе се, че на сутринта на Еньовден слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема обратния си път към
Токораз Memo