Токораз Memo
308
Ятаган и Меч
ито не бяха с младите на реката, дочуха тревожните гласове на мъжете и се втурнаха да видят какво става. Яне продължаваше да стои в огъня и спокойно да се оглежда. У него все още нямаше никакъв страх. Той по-скоро беше учуден. Чувстваше топлината, но тя като че ли се хлъзгаше по тялото му и не го пареше, нито го изгаряше, а само приятно го затопляше. Сети се за чудовището тритон, което можело да живее в огъня или за саламандъра - някакво животинче, което можело да преминава през огън. Какъв беше той - тритон или саламандър? Стоеше и мислеше, като че ли не той се намираше в огъня. Чувстваше как в този момент се докосва до някаква древна легенда и дори участва в нея. Може би не беше змей, защото не успя да прескочи огъня? Изпита известно разочарование заради това.
Изведнъж почувства силен тласък откъм гьрба си. Яне пристъпи напред и мина през огъня, а натискът в гърба му продължаваше. Той учудено погледна назад и я видя. Василка, като продължаваше да го бута, излезе от огъня. Мъжете бяха изумени. Такова нещо никой от тях не беше виждал. Старата жена го буташе и му викаше:
- Тичай и се потопи в реката!
Яне целият пушеше, едва сега топлината стигна до него. Той тичаше и без да спира, със скок, се озова във водата, близо до стъписаните жени. Водата беше студена и само за миг го охлади. Остана малко под водата. Кожата му поемаше хладина от водата. Изплува бавно и се обърна по гръб и тогава му се стори, че е в рая. Леките сукмани на жените, от водата, бяха полепнали по телата им и бяха станали полупрозрачни. Голите им тела се очертаваха отдолу, а ефирната материя лепнеше по красивите гърди, кореми и бедра на момичетата. Това беше раят. Преди малко беше в огнения пъкъл, а сега - сред най-красивите жени, които беше виждал. За пръв път виждаше полуголи жени. Из тялото му се разля топлина. Яне се изправи и засрамен, сред писъците на жените, се изкачи обратно на хълма. Всички мъже идваха да го пипнат и да сс убедят, че е жив и е добре. Старите жени също идваха, по-скоро от любопитство и заради клюката. Най-накрая Яне и Василка останаха сами.
- Какво стана? - учуден попита Яне.
- Нищо! Сега разбра ли, че си змей? Змей си! Затова не изгоря!
Яне се замисли.
- Почивай! - каза Василка. - Сега вече си най-силният мъж в света!
- Какво? - Яне не можеше добре да разбере какво говори жената.
- Нищо! Нали искаше да се бориш?
-Да!
- Ще победиш! Ти си змей и в момента си най-силният човек в света!
Ill том “Хайдут
309
II глава “Бачкьой
- Едва ли! Може би башпехливанинът Кая или Кара Мустафа е по-силен от мен?
- Ти си по-силен от тях, защото си змей!
- Може да не съм змей! Може да е било случайно! Все пак не успях да прескоча огъня, като някой къпинчо бухнах в средата му!
- Да, ти не успя да прескочиш огъня, но влезе вътре в него и не се запали, и не изгоря, защото ти си най-силният сред змейовете!
Яне не можеше да разбере какво говори старата жена, затова се усъмни в думите й. Тогава тя го хвана за ръката, поведе го и му каза:
- Ела да се увериш!
Василка тръгна напред. Тя се насочи към огъня. Яне се дръпна. Един път му се беше разминало, но за нищо на света не искаше пак да се окаже в огъня. Два пъти за един ден щеше да му дойде много. Не искаше повече даже да вижда огън.
Мъжете бяха разстлали огъня на широка площ. Той вече не гореше, а само въглените тлееха. Василка събу обувките си.
- Събуй се! - каза на Яне.
Младият мъж не знаеше какво става, но се подчини. Жените вече се бяха облекли и всички се бяха събрали около огъня, като пееха някакви странни песни. Някой подаде на Василка една икона на Св. Йоан Предтеча. Тя наведе глава и със ситни стъпчици започна да танцува, като се въртеше и тъпаше на място. Странен танц, по скоро удари на пети в земята. Жените и мъжете продължаваха да пеят. По всичко си личеше, че това, което жената и хората правеха, не им е за пръв път. Изведнъж Василка вдигна глава нагоре и тънко и кресливо, подобно на птица, изпищя и тръгна… все с тази къса стъпчица, като че ли тъпче нещо по земята. Всички изохкаха. Яне погледна изумен. Жената ходеше, като почти влачеше краката си в жарта. Да, старата жена танцуваше в жарта. Тя се движеше все с тая стъпчица. Ходеше така и сякаш не чувстваше нищо. Понякога вдигаше глава или я навеждаше към иконата, но все така стъпваше, с един и същ ритъм.