Жената танцуваше в кръг. Всички крещяха от възторг и възхищение, особено когато минеше покрай тях. Яне гледаше и не можеше да повярва. Жената наистина танцуваше върху жаравата. Изведнъж тя влезе в центъра на кръга и започна да се върти все по-бързо и по-бързо. Всички крещяха. Обикаляното в кръг и въртенето явно имаха някаква връзка със слънцето. Най-накрая жената намали скоростта на въртене, подаде иконата на хората, а тя се наведе, пое в ръцете си шепа тлеещи, горещи въглени и отново затанцува в кръг. Тя ги поднасяше към хората, като че ли искаше да им ги подаде. Когато мина покрай Яне, тя поднесе въглените
Токораз Memo
310
Ятаган и Меч
към него. С лицето си той усети тлеещата топлина и леко се дръпна. Василка направи пълен кръг и когато се спря пред Яне ги пусна.
- Хайде! - каза тя и го хвана с горещите си ръце. Яне се дръпна, беше бос и не искаше да стъпи върху горещите въглени. Василка обаче силно го дръпна и той залитна напред. - Не се плаши! Само не допускай страха в теб! Слушай песента и се отдай на ритъма! Ти си змей, помни това!
Докато тя му говореше и го дърпаше, той неусетно беше стъпил върху жарта, но не усети болка, не чувстваше и топлина, поне не на ходилата си, по-скоро на лицето си. Така, воден от нея, той се отдаде на ритъма. Страхът изчезна и двамата направиха пълен кръг.
Когато танцът свърши и всичко спря, Яне дълго време не успя да разбере какво става и дали това наистина се беше случило. Мъжете се навеждаха и вземаха огън от жаравата. Те го слагаха в извити турски керемиди и го отнасяха със себе си.
- Какво правят? - попита Яне.
- Вземат от Еньовденския огън, така наречения “нов огън”. Те ще го отнесат в къщи, където ще гори цяла зима. На този ден се смята, че небето се отваря, а реките спират да текат. Където има скрито имане, на този ден, точно в средата на нощта, духът пазител на имането се появява като пламък на съкровището.
- Това съм го виждал!
Жената само поклати глава в знак на съгласие.
- Еньо или Йоан е закрилник на магьосниците, врачките, билярките и вещиците, както и на змейовете. Негов атрибут е огънят, затова змеят е огнедишащ. На този ден билките са най-силни и всички вещерки, точно на Еньовден, берат билетата за магиите. Смята се, че това е така, защото звездите слизат от небето и придават допълнителната сила на билките.
- А, ти, бабо Василке, набра ли билки? - закачливо попита Яне.
- Цяла вечер не съм спала и съм брала билки! Сега трябва да отида, да извия венец от една специална билка, която цъфти на този ден, защото обичаят трябва да продължи.
Жената тръгна да се изправя, а Яне попита:
- Кое е това цвете?
- Казва се еньовче. То е дребно и цъфти с малки жълти цветчета, но го няма по поляните, а по горите. Еньовчето е лековита билка и може да предпазва от змейове и самовили, както и от различни болести. Всички българи знаят, че в нощта срещу Свети Еньо и до изгрев слънце билките са най-лековити. Почакай тук, ей сега ще се върнем!
Яне поседна за малко и без това имаше нужда от това.
Ill том “Хайдут”
311
IIглава “Бачкьой”
Видя, че всички жени бяха накичени е венци от най-различни цветя. В тях, разбира се, жълтото се открояваше най-много.
Скоро всички се загледаха към селото. Яне се изправи и отиде да види какво става. А там видя Василка и едно малко момиченце, което ходеше до нея. Веднага разбра, това беше Ирис и тя беше избрана за Еньо-ва буля. Това означаваше, че тя завинаги ще е защитена от змейове, тоест от него. За Еньова буля се избираше три, четири или пет годишно момиченце, което трябваше да бъде сираче, а ако не - изтърсак. Еньовата буля трябваше да се облече в “честита” “целукупна” къща - такава, в която съпрузите са в първи брак, със здрави и живи деца. Еньовата буля задължително се обличаше е части от булчинско облекло - женска риза с широки ръкави, препасана с коланче, а отгоре е червен кавад*. На главата на Ирис беше поставено червено було. Кармъзеният цвят на булото правеше косата на малката сестра да изглежда още по-златна, а красивите й пъстри очи и чипото носле изпъкваха много хубаво. Каква красота и чистота се излъчваше от момиченцето! И какво достойнство! Ирис ходеше накичена, изправена и бавно, с някакво достойнство, тя като че ли осъзнаваше колко важна е ролята й през този ден. Тя беше боса и Яне виждаше малките й изящни пръстчета. Върху булото на момичето беше поставен голям венец от еньовчета. В ръцете си тя държеше стръкове зеленина и цветя. Около Ирис имаше много девойки, които внимаваха босите й крака да не стъпват върху гола земя. Две девойки ходеха пред Еньовата буля. В ръце те носеха менче с вода, покрито с бяла мъжка риза. Водата беше събирана от седем извора и докато бяха правили това, момите бяха мълчали през целия път, за да е чиста водата. После е била покрита с ризата и вечерта е престояла под звездите, под цвете трендафил. Яне знаеше, че водата се нарича “мълчана вода”, а момите са “чисти”. Тези, които пазеха булята да не стъпи на земята, започнаха да топят китки и венци в менчето.