Съдиите в пехливанската борба, които винаги са бивши пехливани или башпехливани, не се намесваха по време на борбата, освен ако някой не подгъне крак и не докосне коляно или ако не бъде хвърлен. Тогава те трябваше да регистрират това, което всички и без това виждаха.
Затова Яне не се притесняваше от противниците си и не се впечатляваше от свитите им, нито от ексцентричността им. Той беше Яне Боляров и това му беше достатъчно. Скоро и те щяха да разберат какво означава това. “Ти си змей!” - често думите на Василка се появяваха в главата му. Все още не разбираше какво означава това, но все пак го успокояваше.
Токораз Memo
316
Ятаган и Меч
За голямата суматоха в Едирне не малък беше приносът и на самия султан. Сегашният султан Ахмед III беше дошъл във втората си столица - Едирне, за да гледа най-големите пехливански борби. Ахмед III не обичаше много Едирне. Преди три години тук се бяха развили твърде трагични събития, които доведоха до неговото възкачване на престола. На 15 юли 1703 година в Истанбул беше избухнало еничарско въстание срещу брат му и тогавашен султан на Империята - Мустафа II. Той обаче беше отседнал в любимия си град, а именно Едирне и се беше отдал на почивка и лов, когато еничарските пълчища достигнаха до брега на река Тунджа при Едирне. Тогава Мустафа II беше принуден под заплаха да предаде властта на по-малкия си брат, сегашният султан на Империята - Ахмед III. Няколко месеца по-късно детронираният султан почина в едно от дворцовите крила на Топкапъ сарай. Затова сегашният султан не харесваше Едирне, но пък не можеше да изпусне най-голямо- то събитие на годината в Империята. Нещо за което после щеше да се говори цяла година. Султанът обаче, както се полага, не беше дошъл сам. С него бяха Великият везир, много аги, прислужници, дворът му, една част от жените му и евнуси. Всички те бяха натоварени на 16 кервана и бавно се придвижиха от Истанбул до Едирне. Всички бейове, които искаха да са близо до него, да бъдат забелязани или да не изпуснат нещо, също бяха дошли тук. Така градът се беше превърнал в най-ожи- веного място в Империята.
Яне се разхождаше и се опияняваше от миризмите и подправките. Свят му се завиваше от многото шарени цветове, глъчката, различните езици, шумовете и подвикванията на продавачите. Всичко му беше толкова интересно и любопитно, но и много го измори. По някое време се сети за музиката от флейти, която беше чул в Козбунар и високите шапки, които беше видял. Тук, сред улицата, видя няколко еничари. Чак сега се сети за най-омразнитс хора на света - еничарите. Той знаеше, че тук се намират едни от най-големите еничарски казарми. Попита хората и те веднага го насочиха натам. Вече се стъмваше, но хората все още бяха по улиците и даже и намерение нямаха да затварят дюкяните. Той лесно ги откри. Те бяха на края на града. Яне вървеше около нещото, подобно на крепост, и си мислеше. Не знаеше защо беше дошъл и какво очакваше да намери. Сети се за думите на Кара Тозю, че трябва да намерят човека, който при Сливодолского падало е бил заедно с Георги и единствен знае къде е погребан Велко, и по християнски ли е положен в земята. За Яне беше дълг да изрови останките на войводата и кесиджия и да ги зарови по християнски в гробище. Иначе Велко щеше да обикаля из света, като върколак или караконджол и душата му - “сянката” му, нямаше да намери покой. Яне обикаляше и сам не знаеше как да
Ill том “Хайдут “
317
III глава “Едирне
стане това. Изведнъж, на една отдалечена полянка, видя два силуета, които се очертаваха на фона на спускащото се към земята слънце. То вече беше “целунало” хоризонта и така срещу него Яне наблюдаваше чудна гледка, която като че ли беше излязла от фантазията му. Две тела, двама воини - единият едър, с огромен гръден кош, другият висок, но много по-слаб, гъвкав и силен. И двамата имаха телата и завършените движения на пехливани, но и нещо повече. Те се дуелираха, но това не беше просто размяна на удари с оръжия. Двамата играеха, като мишка с котка. Единият беше въоръжен с класически ятаган и го въртеше с ръката на опитен воин. Личеше си, че това е човек, занимавал се цял живот със сечене и то не само във въздуха. Яне можеше да познае кога човек е сякъл тикви и кога - глави. Огромният мъж беше сякъл глави и то не една. Младото момче, с гъвкаво, но очевидно силно тяло, още повече го впечатли. Не толкова неговата сила и бързина, а това, че в движенията му имаше някакъв богоподобен ритъм, който му беше познат. Освен това оръжието, което държеше в ръка, беше с право, дълго, тънко острие. Момчето посрещаше силните удари, а след това се опитваше веднага да отвърне с мушкане в тялото на гиганта. Понякога едрият мъж спираше и поправяше движенията на момчето. Той му показваше грешките, а после правилните движения.