- Комшу - каза той, - страшно куче имаш! От одеве няколко пъти я пробваме да я ядосаме, но тя не помръдна от мястото си! Ти ли й каза да стои тук?
- Да! - каза Яне и беше доволен от това, което чуваше.
Шатрата отвътре беше силно осветена, а от сенките, които пробягва-ха по стените й, се разбираше, че вътре има пиршество. Яне вече мислеше къде трябва да отиде, защото явно веселбата тук щеше да продължи до ранни зори, а той искаше да се упражнява в нещата, които беше видял, а и да поспи. Искаше утре да е починал, а и очите му вече залепваха и търсеха съня.
- Пехливан ефенди - съвсем уважително и дори с маниерничене му заговори Хусам, - присъедини се към нас и към нашето скромно пиршество! Ела и ни удостои с присъствието си! За нас ще бъде истинска радост да си сред нас! - в думите на Хусам нямаше и следа от ирония и подигравка.
Яне стоеше. Не искаше да влиза в шатрата, но пък беше гладен и освен това нямаше как да откаже, без да обиди гостоприемния си домакин. След кратко колебание Яне последва домакина си. В шатрата имаше сервирани много ястия: печено пиле, ориз и много други паници, панери и всякакви съдове, препълнени с лакомства. Чак сега Яне разбра колко е гладен. Вътре бяха насядали много мъже. Много от тях бяха от хората на Хусам, но някои бяха пехливани като него. Яне веднага ги позна. Широките рамене, здравите вратове, счупените уши и погледите, никога не можеше да сбърка. Не знаеше дали тези мъже са спътници на Хусам, които само му помагат, или утре щяха да се борят.
- Кой е новият гост? - питаха пехливаните.
- Яне! Яне Боляров се казвам!
- Аз съм Хусам Джаулджуйлия! - каза домакинът, а после и останалите пехливани се представиха. Повечето имена Яне така и не успя да запомни. Това нямаше и никакво значение. Скоро всички се отдадоха на пиршеството, а повечето и на виното, и вече никой не му обръщаше внимание. Яне се отпусна и като че ли позабрави за това. което беше ви
Токораз Исто
320
Ятаган и Меч
дял от еничарите. Сега гладът го превзе и той се нахрани много добре. Дори малко преяде, но се усети навреме и се спря. След това измънка някакво оправдание, но така и никой не го чу. Всички вече говореха на висок глас и почти никой нищо не чуваше от това, което говореха останалите. Яне вдиша от приятния хладен вечерен въздух. Погледна към небето. Там имаше леки облаци, които закриваха звездите и само луната беше очертана зад тях. Той тръгна между шатрите. Покрай всяка от тях цареше различна атмосфера, според човека, който я обитаваше и който утре щеше да се бори. В много от тях имаше веселия и пиршества. Воините се бяха отдали на живот и празненство, за да забравят за битката, която утре предстоеше. На други места цареше полумрак и тишина, явно пехливаните вече бяха заспали или се бяха отдали на почивка. Яне вървеше тихо покрай палатките, водеше мулето за повода, а Буря ги следваше. Искаше да се премести, за да отиде на по-тихо място и да поспи. Изведнъж дочу зад себе си силен шум. Обърна се и видя, че Хусам го следваше:
- Защо ни изостави, Яне ефенди? Някой да не ге е обидил? Нещо да не те е наскърбило?
Всъщност Яне се беше нахранил много хубаво и нямаше нищо против компанията на Хусам, но имаше нужда да си почине.
- Не, Хусам ефенди! Всичко беше много добре, но идвам от дълъг път и искам да си почина! Извинете ме пред гостите си!
- Не, не, не, Яне ефенди! Ще дойдете сам да им го кажете! - с пиянски глас говореше Хусам. Според Яне той беше много пиян и на него не му беше ясно как този мъж, само след няколко сахатя, без да е спал, ще се бори.
- Искам да спя! - по-твърдо каза Яне.
- Всеки истински мъж и пехливанин трябва да има сили да се бори след като цяла вечер е бил в компанията на жени и вино, иначе какъв борец е? Ти нали си истински мъж? - попита Хусам, като му намигна едновременно съзаклятнически и провокиращо.
Яне никога досега не беше стоял в компанията на жени, но все пак се смяташе за мъж. Само че не виждаше защо мъжът трябва да ее доказва първо на масата, а после в леглото. Според него това трябваше да стане на алая, в битка сред пехливаните. Всичко друго беше за тези, които само говорят и се хвалят с подвизите си.
Яне опита още няколко пъти да отклони досадните брътвежи на Хусам и да се “откачи”, но пияният мъж беше като досадна лейка. Най-накрая българинът реши да излъже, само и само да се откопчи от досадния пиян сириец.