Ill том “Хайдут
321
111 глава “Едирне “
- Искам да се видя с башпехливанина Кая! - Яне излъга съвсем съзнателно. Реши да каже това, защото от целия панаир наоколо познаваше само Кая и Кара Мустафа, а и искаше да изглежда малко по-значим в очите на сириеца. Вече беше започнало толкова да му се спи, че беше готов да каже и някаква глупост, само да се отърве от досадното преследване на пияния мъж. Освен това Хусам беше толкова пиян и така за-валваше думите, че едва ли утре щеше да се сети какво му е говорил в този момент.
Хусам обаче изненада Яне, като изведнъж каза:
- Няма как да се видиш с Кая. Всички знаят, че три дни и три нощи той не яде и не спи, а непрекъснато се моли в джамията, която се намира най-близо до султанския дворец. Така всеки път преди борбите той подготвя душата и тялото си и се пречиства, за да бъде достоен башпехливан. Всички знаят, че не бива да го прекъсват и да го виждат в този момент.
Яне беше учуден и стъписан. Реши да излезе от ситуацията с шега:
- Всъщност няма смисъл от това пречистване, защото утре Кая може да не стане башпехливан!
- Как така да не стане? - учудено попита Хусам, като че ли Яне казваше нещо, което не можеше да се случи и той не го разбираше.
- Може аз да стана башпехливан!
Едва сега Хусам разбра шегата. Както беше замислен и озадачен, той избухна в смях и по всичко си личеше, че взе думите на Яне само като шега.
- Аха, да станеш ти башпехливан? Разбрах! Разбрах! Тогава ще се окаже, че не е имало смисъл Кая да се пречиства!
По начина, по който се смееше Хусам - малко пресилено, на Яне му стана ясно, че той приема думите му като чиста шега и че всъщност сириецът, както може би и повечето пехливани, знаят, че най-силният сред тях е настоящият шампион и че само той може да бъде победител. Мисълта, че някой друг може да победи Кая, беше непосилна за Хусам и той беше сигурен, че башпехливанинът е ясен още преди да са започнали борбите. Той беше дошъл тук да се бори, но прекрасно си даваше сметка, че турчинът е непобедим.
След много извинения и благодарности, слсд клетви за вечна вярност и уважение, Яне най-накрая успя да се откопчи от “лигавата” прегръдка на пияния мъж. Той си отдъхна и като че ли товар се свлече от раменете му. Намери си място, където да пренощува, върза мулето, застла си завивка и легна под небето, направо на земята. Буря легна до него, но случката с Хусам прогони съня от клепките му. Хем беше много уморен, хем не му се спеше, освен това непрекъснато чуваше шумове от хо
Токораз Memo
322
Ятаган и Меч
рата наоколо. Скоро стана и започна да отработва движенията, които преди малко беше наблюдавал, но понеже нямаше право острие и противник, си представяше въображаем. По някое време дотолкова се вжи-вя, че забрави кое време е и че трябва да спи. Той удряше с въображаемото си оръжие, после подскачаше, завърташе се и огскачаше. Отстрани сигурно изглеждаше като маймуна. По някое време от мрака изплува неясният силует на Хусам.
- Знаех, че ме лъжеш! Искаше да се оттеглиш, за да се готвиш за утре! Защо не ми каза? - като каза това, Хусам си тръгна обиден. После се обърна и каза: - Това е нещо китайско, нали? Чувал съм, че те правят някакви такива маймунджулъци!
Яне остана сам. Трябваше да отиде да спи някъде. Напусна поляната. Тръгна из улиците на града. В ръката си държеше повода на мулето, а Буря го следваше. Както си вървеше по една пуста, тъмна улица, вляво видя няколко кръгли светлини, а отгоре - много правоъгълни прозорци. Това явно беше хан. Приближи се до вратата. Тя беше в средата на каменната сграда. Отгоре беше с формата на арка. Яне върза мулето на коневръза пред хана. Натисна вратата и Буря го последва. Влезе в хана. В механата долу седяха хора, които ядяха и пиеха. Те изгледаха бегло и пренебрежително новодошлия, но Буря като че ли привлече повече вниманието им. Яне също се огледа. В този момент към него се приближи някакъв мъж. Младият пехливанин веднага го позна, това беше гостилничарят.
- Какво искате, ефенди? Тук с кучето не може!
- Тя е винаги с мен! - каза Яне. - Търся стая!
- Нямаме стаи!
- Тогава ще спя тук! - каза Яне.
- С кучето не може тук! - гостилничарят се опита да бъде твърд.
- Нека някой се опита да ме пипне! - Яне каза това и започна да се отглежда къде да легне. Гледаше дългия миндер покрай стените.
- Не може тук! - дочуваше гласа на човека, но това не го интересуваше. Той бръкна, извади една пара и я сложи в ръката на мрънкащия човек.
- Ще спя тук! - най-накрая Яне си хареса място. - Тя ще стои до мен и никого няма да закачи! Трябва да лягам, че утре ще се боря!