- А сега, един срещу друг ще застанат Кара Исманл от Станимака и Яне Боляров от Станимака.
Публиката се разшумя. Яне не можа да разбере какво точно ги беше развълнувало, но пък и вече нямаше значение. Той беше вперил поглед в черните, като въглен, очи на Кара Исмаил. Вече не виждаше и брат му,
Токораз Memo
330
Ятаган и Меч
сега в целия свят за него беше останал само един човек и това беше той - Кара Исмаил. Брат му току шо му беше разказал за начина на Болярови и Яне веднага взе решение какво да прави. Нямаше да се бори като Боляров. Щеше да изненада врага си, щеше да се бори като Бимбелов.
Яне гледаше очите на Кара Исмаил и видя как той се намръщи. Явно беше видял белега на гърдите му.
Схватката започна. Кара Исмаил беше отлично подготвен пехливан. Личеше си, че се е борил в султанската школа, под водачеството на брат си и Кая, и че са му помагали най-добрите пехливани в Империята. Той имаше прекрасно класическо образование по пехливанска борба. Беше балансиран боец и макар без особено силни страни, беше много опасен. Двамата мъже се вкопчиха. Яне напрегна цялата си сила. Не искаше още с първия сблъсък да излети на земята. Борбата щеше да бъде дълга и изтощителна, още от началото си даде сметка за това. Опитваше се да хване Кара Исмаил, но внимаваше много да не се увлече в нападение и през цялото време мислеше и за защитата си. Братът на Кара Мустафа беше много силен. Той го превъзхождаше във височина и в началото се опитваше да натиска Яне отгоре и да го пресира. Яне устоя. Цял живот беше учен как да се справя с такива противници. Макар да се беше отказал от Боляровия начин, на няколко пъти се опита да захване турчина странично и да му мине в гръб, но той все избягваше. Това беше негова любима хватка, когато се бореше срещу брат си Петко. Турчинът обаче се оказа подготвен и предупреден за тази атака. Борбата продължи доста дълго. Яне започна да се задъхва, от усилието ръцете му се бяха зачервили и “горяха”. Хората отстрани ревяха от вълнение. Това се очертаваше да бъде една дълга борба. Турците обожаваха борби между добри и равностойни противници, когато битката не се решава за секунди и не зависи от силата и бързината. Те обичаха борби, които се печелят с воля, в които бойците изчерпват всички сили и възможности и тогава някой се мобилизира и победи. Яне беше чувал за вкуса на турците към борбата и сега много добре осъзнаваше, че тази борба е точно по техен вкус. Той искаше да победи бързо Кара Исмаил и да съхрани силите си за следващите борби, но нищо не можеше да направи. Турчинът беше много добър и също искаше да победи. Докато Яне се бореше, непрекъснато чуваше Кара Мустафа, който говореше отстрани и даваше съвети на брат си, най-вече как да се пази. Така всяка атака на Яне беше неутрализирана, защото четири очи следяха за нея. Скоро българинът свикна с гласа на Кара Мустафа. Битката продължаваше вече много време. С всеки изминат миг тълпата ставаше все по-възторжена и по-шумна. Въпреки че бяха обявени, че двамата са от Станимака, публиката много добре познаваше Кара Исмаил - брата на Кара Мустафа, и сигурно знаеше, че са се
Ill том “Хайдут”
331
III глава “Едирие”
изправили турчин срещу българин, защото по-голямата част от нея беше на страната на турчина. Яне усещаше това по шума. Когато той направеше нещо, наоколо цареше тишина, докато дори при най-малкото мръдване на неговия противник или дори подготовка, всички френетично започваха да крещят. Но това не му пречеше. Яне беше хванал Кара Исма-ил за киспета и си почиваше. Въздухът тежко свистеше, когато навлизаше в дробовете му. Вече беше уморен и имаше нужда от почивка. Всичките му опити да победи бързо бяха разгадани и завършиха без успех. Те само го бяха уморили и сега той имаше нужда да почине.
Докато двамата се бориха, публиката неистово крещеше, но над всички викове се извисяваше един вик: “Шейтан! Шейтан!…” В този момент Кара Мустафа започна да вика и да жестикулира. Той говореше на брат си. Увещаваше го да атакува, казваше му, че Яне вече се е уморил и пречупил. Той крещеше името на хватката, която според него брат му трябваше да направи. Досега Кара Мустафа беше говорил само за защитата, но сега за пръв път реши да подскаже на брат си как да атакува. По-го- лемият брат сигурно беше нетърпелив да види човека, който го беше унизил, победен. И сега, при първа възможност, искаше брат му да се възползва, защото знаеше, че умората на българина ще трае кратко. Така принуден той извика името на хватката, а Яне наостри слух. Той вече беше готов. Кара Мустафа му беше помогнал. Турчинът сигурно го мислеше за много уморен и че няма да може да осъзнае и да реагира на думите му, но всъщност Яне не беше толкова уморен, а просто се готвеше за още по-тежка и дълга схватка. Кара Исмаил сгреши, че послуша брат си. Той тръгна в атака, така както искаше брат му. Яне чакаше точно това. Той пъргаво избегна захвата на нокът разстояние от ръцете на турчина. Ако не знаеше какво ще прави противникът му и не беше предупреден, Кара Исмаил със сигурност щеше да го улови и да го победи, но сега не стана така. Яне успя да избегне ръцете на турчина, мина зад гърба му, двете му ръце се хлъзнаха в киспета му и Яне хвана с ръце чатала на турчина. След това го вдигна. Сигурно болеше. Сега това за него нямаше значение. Вдигна го високо и го тръшна на земята. При падането даже не подви крак. Турчинът падна тежко настрани. Тълпата изпищя от болка и съчувствие, а след това така завика, че Яне помисли, че ще го разкъсат. Той се олюляваше и едва стоеше на краката си. Беше победил, но беше изчерпал силите си докрай. Това сигурно щеше да бъде последната му победа в този ден. Не виждаше откъде можеше да намери сили да излезе пак да се бори, а камо ли да победи.