След като свърши борбата всички в един глас крещяха: “Шейтан! Шейтан! Шейтан!…” Яне все още беше зашеметен и не можеше да осъзнае какво означават тези викове.
Токораз Memo
332
Ятаган и Меч
След като го обявиха за победител, Яне видя как Кара Мустафа се втурва към брат си, който лежеше на земята. Той му се караше, но не осъзнаваше, че всъщност сам е виновен за загубата му. Яне се обърна и подпиран от нечия ръка, се отправи извън кръга. После посочи на своя човек да го заведе при мулето и Буря. Отвърза кучето, което, като скочи да му се радва, го събори на земята. После, с огромния си език, го облиза целия, явно не само от радост, а и заради зехтина. Мина време преди да се съвземе и тогава се сети за пастърмата и за онова нещо, дето помагало в леглото, дадено му от собственика на “Девечи ханс”. Той стана, взе ог дисагите първо пастърмата и режейки я на гънки ивици, с кесиджийскага си кама, започна да смуче сушеното месо. Като хапна доволно, пи вода и хапна от онова нещо. То беше като тънък арабски хляб, печен на камък, но вътре беше пълен с нещо като мед, тахан и много ядки. Младият пехливан успя да усети още вкуса на шам фъстък, орехи, лешници, бадеми, но имаше и още неща, които не можа да определи. Имаше и маково семе, сусам, анасон и други. Беше много сладко, толкова сладко, че чак пареше на гърлото му. Яне хапна два залъка. Вторият толкова го засити, че го преглътна насила. След гова ожадня. Пи много вода, толкова, че чак му стана тежко. После полежа малко. Неговият човек го зави с одеалото и отиде да види кога ще сс бори пак. Мъжът, който беше с него, беше искрено щастлив. Той възхваляваше Яне като “велик пехливан” и постоянно говореше как бил сигурен в победата му. После показваше как точно беше победил. От тези повторения българинът разбра, че мъжът е бил сигурен, че Яне ще загуби още първата си борба и сега е искрено учуден. Това обаче вече не го ядосваше. Лежейки, си даде сметка, че сам, ако трябваше да залага, никога не би заложил на себе си. След малко се почувства много по-добре. Не знаеше дали от месото или от “чудото” на ханджията, но вече беше много по-добре. Стана и сс раздвижи. Не биваше да спира и да изстива. Вече дори не сс съмняваше, че отново ще излезе да се бори. Отиде и видя, че не беше изял и половината от месото, а навитият на руло арабски хляб още не беше и започнат. Отхапа още един залък и така започна да се оглежда, да се разхожда и да се чувства много по-добре. Сладостта бавно се процеждаше в устата му и му даваше сила. Всички пехливани сс поздравяваха помежду си, независимо дали бяха победени и вече бяха отпаднали, или бяха победители. Тс се държаха като равни. Досега Яне не беше гледал нито една борба, затова реши да отиде да погледа. Другите мъже обаче го тупаха по рамото и го поздравяваха, всички тс казваха:
- Евала, победи Кара Исмаил!
От думите им той разбра, че са гледали борбата му с Кара Исмаил.
Ill том “Хайдут “
333
III глава “Едирпе
Както си гледаше спокойно и анализираше качествата на борещите се, тъй като всеки един от тях можеше да бъде негов противник, покрай него мина Кая. Башпехливанът се готвеше за първата си среща. Той дори не забеляза Яне. Погледът му беше устремен някъде в отвъдното и като че ли беше в транс, не виждаше и не чуваше нищо. Най-накрая обявиха кой ще се бори. Башпехливанът излезе и с противника му се вкопчиха, но силите им не бяха равни. Кая бавно и без особено усилие вдигна противника си, а след това внимателно го постави на земята. Публиката избухна в рев. Толкова голяма сила и великодушие демонстрира башпехливанинът. Всички бяха сигурни, че той е най-силният човек на земята и има право да бъде следващият башпехливан.