Ill том “Хайдут
335
III глава “Едирне”
че отекна над цялата поляна. Хората не можеха да разберат защо изведнъж еничарът беше престанал да се бори и го насърчаваха. Яне обаче знаеше какво става и нямаше да изпусне еничара. Събра всички сили. Човекът отсреща вече съвсем не мърдаше. Яне замахна и нанесе поредния си удар. Еничарът се беше прикрил е лакът, но и това не помогна. Яне насочи удара в лакътя, но той се предаде и на ребрата. Човекът издиша. Яне удари още веднъж. Еничарът пребледня и припадна. Хората изпищяха. Не бяха виждали такова нещо - пехливанин да победи и то само с еленси, е няколко последователни еленси.
Битката свърши. Яне беше доволен. Беше успял да победи, малко случайно наистина, но пък беше имал късмет и победи без много да се измори. Сега вече човекът, който отговаряше за него, беше втрещен. Той не можеше да намери думи, с който да изрази учудването и възхищението си. За разлика от предния път, Яне беше много по-спокоен. Не беше гладен, но все пак хапна един залък от “чудото” на ханджията. Изведнъж придоби някаква кристална яснота, гледаше срещите на другите пехливани и дори не се притесняваше. Нищо под лъжичката му не трепваше. Очакваше следващата си среща. Видя как “приятелят” му от снощи - Хусам, победи. Яне отиде да се разходи, видя как са мулето и Буря, после легна и погледа небето и облаците, които спокойно се движеха. Те бяха бели и пухкави и образуваха красиви фигурки. Младият пехливанин забрави, че е в Едирне и че участва в най-големите пехливански борби, а като че ли лежеше сред тревите на някоя поляна в Ро-допа или до Боляровия хан и съвсем спокойно съзерцаваше небето. Човекът дойде и го побутна.
- Ставай, скоро ще се бориш с някакъв Хусам Джаулджуйлия!
- Знам го! - спокойно каза Яне.
Човекът беше наистина учуден.
- Откъде ги познаваш всички тези мъже, ефенди? Познаваш Кара Ис-маил и Кара Мустафа, който беше втори миналата година, Кая те познава и този Хусам познаваш?
Яне нищо не отговори, но знаеше, че ще победи. Не че подценяваше Хусам, но беше изпаднал в такава яснота на съзнанието си и чувстваше такава сила, че не можеше да разбере как някой ще го победи.
Борбата беше кратка. Преди нея Хусам вежливо го поздрави. Яне също го поздрави, като приятел. През цялото време Яне контролираше схватката. Той беше по-бърз, по-силен и по-издръжлив. Хусам може би беше добър пехливанин, но след среднощния запой три победи не бяха малко. Яне победи Хусам с “курткапан” (вълчи капан). След края на срещата Хусам горещо го поздрави и го нарече “равен на Кая”. Яне знаеше, че сириецът го ласкае, но му стана приятно.
Токораз Memo
336
Ятаган и Меч
Следващата борба на Яне беше срещу противник, който беше два пъти по-тежък от него. Яне успя да го вдигне във въздуха и така го удари в земята, че счупи крака му и той повече не стана. Хусам беше дошъл да го подкрепя и да му подсказва и въпреки че сам беше загубил от него, искрено се радваше на победата му. След срещата Яне се поинтересува от здравето на мъжа, чийто крак беше счупил. Мъжът не му се сърдеше, а беше приел, че това е мъжка борба и такива работи се случват. Той се чувстваше поласкан, че Яне каза няколко добри думи за него.
- Щастлив съм, че загубих от един от четиримата! - каза мъжът.
Чак по-късно Яне се замисли, че всъщност до края на турнира бяха останали четирима пехливани. Двама от тях, той много добре познаваше - Кара Мустафа и Кая. Всички Болярови щяха да се гордеят с него, че беше стигнал до тук.
Кара Мустафа и Кая! Дали съдбата нямаше да бъде благосклонна към Яне и да срещне двамата мъже в следващата среща? Не знаеше кой е третият, но който и да беше нямаше да е на нивото на двамата. Ако те се сбореха, можеха да загубят турнира. Това беше една много малка надежда, която се появи в Яне. Но съдбата не беше благосклонна. Следващата му среща беше с Кара Мустафа, но преди това Яне видя как Кая “смаза” четвъртия от останалите пехливани. Башпехливанът го направи по безапелационен начин, без да вложи никакви усилия. Или той беше много по-добър като борец от противника си, или по-слабият пехливан се беше примирил и даде само формална съпротива. Яне не можеше да разбере това. Все пак отстрани победата на Кая изглеждаше като детска игра. “Как ли би изглеждал тук Велко?” - по някое време Яне си зададе този въпрос. В никакъв случай нямаше да отстъпва на пехливаните, нито по ръст, нито по сила, нито по умения. Велко беше много по-висок от Яне, по-силен и тежък. Дали нямаше да се справи по-добре от него? После се сети, че в деня преди битката при Караджов камък, Велко и Кая се бяха изправили един срещу друг. Как ли беше завършил сблъсъкът между двамата? Яне беше попитал, но така и не беше получил отговор. Велко обаче не беше наранен и участваше в битката с турцитс при Караджов камък. Както можеше да се убеди, Кая също не изглеждаше да е загубил. Какво беше станало? Кой беше победил? Двамата бяха ли се борили въобще? Това бяха въпроси, които го разтърсваха в този важен и напрегнат момент, и го отвличаха от това, което ставаше пред очите му.